nabore.bg

Какво се случва в държава, в която хората се карат за нарушени права, а властта гледа сеир? По улиците, на телевизионния екран, в интернет пространството гражданите се изправят срещу гражданите, обиждат се и се мразят. Спортистите са срещу еколозите, защото им пречат да развиват зимен спорт. Бизнесът е срещу природозащитниците, защото им пречат да си строят втори лифт, любителите на къмпингите са срещу тези, които им пречат да почиват. Дребните собственици на терени по Черноморието са срещу диво къмпингуващите, защото се разполагат върху собствеността им, без да плащат наем. Всеки издига плакати срещу всеки, а властта, вместо да се притесни и да си влезе в ролята на арбитър и защитник на обществения интерес, гледа мазните борби на данъкоплатците си, които взаимно се обвиняват в алчност, продажност, липса на култура и прочие. Какво печели от всичко това, не е ясно. Всъщност, ако се погледне внимателно за какво са последните протести и реакции срещу тях, веднага се набива на очи, че в основата им са крещящите пропуски в законодателството, липсата на оценка на въздействие на законите, които се променят на всеки три месеца, и обичайната практика да се приемат нови норми на тъмно, без да се питат заинтересованите страни какво мислят.

 Тонове подозрения и обиди се изляха върху групата граждани, които блокират от няколко дни движението на Орлов мост заради забраната да къмпингуват на плажната ивица по продължение на целия ни морски бряг (от Дуранкулак до Резово), а извън населените места – на още 100 м навътре от плажа и дюните. Глобите за нарушение са от 1000 до 10 хиляди лева. Не се вижда, че промените в закона бяха внесени на 27 декември – удобно време да не се провеждат обществени консултации, но не това е най-лошото. Сериозните санкции се въвеждат, без да има дефиниция за къмпингуване. Т. е. налагат се глоби за нещо, което не съществува в правния мир. Вместо да се почувстват неудобно от пропуските си, управляващите, които налагат забраните, обещаха някой друг път да дадат дефиниция на това, що е къмпингуване. Както и да отговорят на въпроса какъв е смисълът от дивите плажове, които защитават с новите промени, ако на тях не се предвиждат санитарни помещения и извозване на боклука. Те ще бъдат в същия грозен и мръсен вид, в който са и дивите къмпинги, срещу което уж се бори държавата.

 Без отговор остава и въпросът защо се разрешава строителство на 100 м от пясъчната ивица, но не се разрешават къмпингуването и паркирането. Не по-малък е скандалът между най-известните ни спортисти и група еколози заради втория лифт на Банско. Защо бе нужно природозащитници да наричат проститутки най-добрите спортисти на България? А шампионите да наричат еколозите псевдо, консуматори на европейски пари и рекетьори? Ако документацията беше в ред и държавата ясно беше дала отговори на въпросите около изграждането на втория лифт в Банско – за това, кой реално стои зад концесионера, има ли внесено предложение за изграждане на такъв лифт, или такова не е необходимо, има ли инфраструктура в Банско да поеме нови и нови туристи, нямаше да има нужда еколозите да влизат в ролята на защитници на държавния интерес.

 Властта, а не еколозите, е отговорна как се спазва законодателството у нас, защото за това плащаме на министрите и администрацията. На гражданите на Банско, които искат районът им да се развива, властта е тази, която трябва да каже защо, ако няма нарушения и всичко е наред, това развитие не се случва. Тези отговори няма как да се дадат от 30 природозащитници, обвинени в защита на чужди интереси, шуробаджанащина и “лапане” на милиони от европейските фондове. И които се чудят как да се защитят. В тази ситуация МОСВ трябваше да излезе с позиция защо е допуснало съфинансирането на проекти на еколозите за стотици милиони за преброяване на диви гъски и пр., а не е подкрепило по-ефективни проекти. Ако екологичното ведомство си беше обосновало решенията и разходите, нямаше да се стига до положението природозащитниците да бъдат обявени за рекетьори, проводници на чужди интереси и пр. Това са сериозни обвинения, които са в прерогативите на сигурността.

Мълчанието на институциите в този скандал означава, че от една страна, държавата подкрепя тези организации и тяхната дейност, а от друга, властта е доволна те да бъдат оставени сами да се справят с унищожителната критика, и по този начин да бъдат делегитимирани. Подобно поведение не се вмества в определението за държавата като специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред. По-скоро прилича на поведение на интригант.

Източник:  iconomist.bg