nabore.bg

Новите народни избранници пак искат да ни яхнат, макар че за повечето от тях гласувахме с погнуса

И такива чудеса стават – снощи на вратата ми притропаха парламентарно представените сили.

- Здравей, скъпи избирателю – казаха силите, - най-сетне стигнахме до консенсус и национално отговорно решение! Излезе ти късметът, леле, какъв късмет, направо да не повярва човек! Теглихме чоп и на теб се падна честта да ни съставиш правителството! Образно казано – даваме ти държавата да направиш с нея едно кръгче! Разчитаме на твоя патриотизъм да поведеш родината към светли бъднини!

- В каква посока? – заинтересувах се.

Силите се посбутаха.

- Няма значение, това ще се уточнява в движение! Пак призоваваме твоя патриотизъм! Ако у теб е заспал левът наш балкански, можем да поканим някой хор на братска нам армия да го събуди! На коя предпочиташ?

Патриотизмът ми няма нужда от призоваване – направо рипна, ревна,  и разтресе лъвска грива така, че вятър повя от него.

- Сакън – рекоха силите, - чак пък толкоз! Ще ни отворят наказателна процедура за нарушаване на нощната тишина! Я по-добре кажи – като как го мислиш ти това правителство?

- Засега, като никак – отвърнах. – Някакви насоки?

Силите извадиха листчета от джобовете си и засричаха опорни точки:

- Според нас то трябва да е дясно ориентирано, с ляв уклон и центристки настроения, интернационално, патриотично, но и толерантно, насочено към евроатлантическите и евразийски ценности. Така ще изпълни по-голямата част от нашите програми и всички ще сме щастливи и доволни, даже и ти.

Нищо не разбрах. Силите загледаха мрачно.

- Вие тук си поговорете, аз ще ви гледам сеира – рече едната сила и отпраши към Брюксел, защото оттам се виждало по-хубаво.

- Ей – рече друга и хукна подире й, - да не мислиш, че само ти си толкова умен! И аз ще гледам оттам!

- На мен като сте ми рекли да си почивам от управлението, аз ще си почивам – рече трета. – Да ви видя, кьопоолар, какво кьопоолу ще забъркате без мен!

- Пък на мен избирателят ми рече да не барам нищо – дръпна конструктивно зад гърба си и двете си леви ръце четвърта. – Щото а съм барнала, а някоя банка е изгърмяла!

Останалите ми гарантираха пълна подкрепа при условие, че нямат нищо общо с мен и помежду си.

- Вижте - рекох, - що ми се правите на ударени! Вие всичките ми се клехте преди месец, че само за мен мислите, пък сега – кой откъдето е! Я вижте на какво ни направихте държавата – като пробито корито е, отвсякъде тече! Ще ни издавите бе, вашата мамица!

- А, не така! – рекоха силите обидено. - Знаеш да вкарваш куцо и сакато, чат-пат и нещо готино и русичко в парламента, а едно правителство не искаш да изкараш! Като не можеш да изкараш – защо вкарваш, бе, избирател ниеден! Кви са тия задачки, дето ни ги набутваш! Ние с четири партии не можахме да оправим държавата, та с осем – как ни виждаш! И – виж кво пише по вестниците за теб – че бил си гласувал за нас с погнуса! Вярно ли е това?

- Нищо лично – рекох, - за ваше успокоение, имаше и хора, които гласуваха с радост, гюбеци и кебапчета!

- Тогава дай си ни мандата – фръцнаха се силите. – Щом е тъй, и ние ще те управляваме с погнуса – да видиш ти хубаво ли е!

И си отидоха. Така и не можах да направя едно кръгче с държавата. Нека те си я управляват – и без това е заприличала на ладата на съседа, дето един я тресна странично така, че я сгъна на две и сега може да прави само кръгчета!

Румен БЕЛЧЕВ

Вестник „Златна възраст”