nabore.bg

Ще пресуша сълзите ти с устни,

тялото с любов ще обвия,

когато денят си отиде,

нощта ще превърна в магия.

С такава страст те желая-

чувствена, необуздана и дива…

В съня ми, красавица в плен,

наяве - мъжът покорила.

Ще те повия с воал от цветя,

за тебе с трепет набрани,

а сутрин с чаша кафе,

ще изпия и устните жадни.

Дали това е любов

 или треска, в която изгарям,

или сън в пролетни дни,

който често повтарям!

Петър ПАЦЕВ