nabore.bg

Така ги кръстихме с приятеля ми Киро - Йорданка Стоянова и Методи Матев са дълголетниците на Горно Абланово. От доста години те са най-възрастната двойка в селото.

Кои са те? Йорданка Стоянова е родена в село Пет кладенци, разположено на един хълм източно от град Бяла. Преди години съм ходил в това село. Имаше голям културен дом и добре оформен център. Познавах родителите й. Те бяха високи, здрави и кокалести хора. По всичко личеше, че са с балканджийско потекло. Тя е завършила физкултурен техникум с педагогическа правоспособност. През далечната 1952 година е назначена в с.Горно Абланово като учител по физкултура в средния курс. Проявява се като много добър преподавател. Снажната и фигура, телосложението, недвусмислено показват вродената й дарба към  спорта. Вече в напреднала възраст наравно спортуваше с учениците. В училище и пред учениците винаги се явяваше в спортен екип. Не съм я питал, но съм убеден, че има някакво наследство от тези българки, които сме гледали в някои стари български филми. Това са те мъжките жени.

Тя остана завинаги в Горно Абланово и свърза живота си с Методи Матев. Той е завършил елитната по онова време Търговска гимназия в Две могили. Най-вероятно по настояване на съпругата си започва работа като учител. Завършва задочно Полувисшия институт за прогимназиални учители. Така те станаха едни от първите местни учители. Поставят началото и ядрото на местните кадри в учителския колектив. Този колектив дълги години бе познат в областта със своя авторитет.        Участваха активно във всички класни и извънкласни форми. Нещо повече, през всички летни ваканции с учениците ходеха на екскурзионни летувания и походи. Ходили са по Стара планина, Средна гора, Пирин, Рила и Родопите.  

И двамата се пенсионираха отдавна като учители. След пенсионирането си отново се включваха в обществения живот на село. По характер са тихи и скромни, вежливи и отзивчиви.

 С тях сме съседи. От доста време ги наблюдавам и искам да разгадая тайната  им за дълголетие. Често пъти на шега съм питал Методи и той ми отговаря, че се надява да достигне годините на дядо Анчо - неговия дядо. Аз дядо Анчо не съм го запомнил, но винаги му отговарям, че начинът на живот, който водят може да им гарантира още дълги години присъствие на този свят.

Как живеят те - нормален сън, хранят се с леки храни. Избягват замразените меса, колбаси и продукти, които се продават в магазините. Най вече консумират сирене и кисело мляко. През деня задължително работят по два часа. Имат зеленчукова и овощна градина. Произвеждат си всичко. Трапезата им винаги е отрупана с плодове и зеленчуци. Не употребяват алкохол. За сметка на това консумират достатъчно сиропи и компоти. Методи Матев е дългогодишен пчелар. Пчелите му произвеждат достатъчни количества мед, който също допълват доходите им. На обяд след храна - задължителна почивка. След обяд - разходка най-малко по 3 или 4 километра. Почти винаги разходката е свързана с работа. До магазина, аптеката или здравната служба. Това се повтаря всеки ден независимо от сезона или характера на времето. Този техен начин на живот е изграждан през годините. Станал е нещо като режим също като училищният. Всичко, което вършат става по определени норми и правила.

              Такава я видях аз тяхната тайна за дълголетието им. Да са живи и здрави още много години напред.  

               Ако някога ви се удаде да посетите Горно Абланово, не се учудвайте когато срещнете една възрастна двойка в необичайна поза - хванати под ръка. Това са те -моите съселяни Йорданка Стоянова и Методи Матев.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско