nabore.bg

94-годишните съпрузи четат без очила, не пропускат разходка в Балкана, не могат без козе сирене на масата

“Много съм бродил, много съм скитал, но по-чуден рай не съм видял”, казва Вазов за Тетевен. Лалка и Павел Цветанови живеят вече 94 години в този рай. Най-възрастната двойка в полите на Стара планина е създала и своя малък рай, защото вече 70 години са семейство. “Цял живот сме ходили от хижа, на хижа. Петък, събота и неделя нарамвахме раниците и вървяхме по 5-6 км на ден. Обиколили сме Балкана”, казва баба Лалка и ни предлага да ни почерпи с кафе и сладки. “Що питаш бе, жена?! Направи!” Обажда се дядо Павел и добавя: “Жена ми е добра домакиня! Всичко, което готви го ям със сладост! А на дивеча е майсторка!” Питаме го каква е тайната на щастливия брак, а той отсича: “Спокойствие, без ядове и когато мъжът сгълчи, жената трябва да мълчи. С взаимни отстъпки!”

Запознават се в родния им Тетевен, където живеят през две къщи. Лалка чака 22-годишния Павел да се върне от войниклъка и вдигат голяма сватба. “Бях вече при свекърва ми, тя ми помагаше да гледам сина ни, а и най-старата баба също ми помагаше, тя е от рода на мъжа ми, почина на 103 години”, разказва съпругата.

26 години Павел е обущар, после работи в дърводелско предприятие, а съпругата му 44 години работи като тъкачка в местната текстилна фабрика. Казва, че е приета трета поред във фабриката за работа, а сега е с пенсия 164 лв. “За нас фронтоваците (участвал е в Отечествената война - 1944-1945 г) се сетиха, макар и късно, та ни дадоха по още 100 лв към пенсиите.” Семейството не остава без пари, благодарение на това, че икономисват. “Добри сметки, добри приятели! Като получим пенсиите всичко се слага на масата, плащаме данъци, телефон, ток, храна и ако остане някой лев може да отидем да се почерпим! Едно семейство не умее ли да си урежда сметките и да ги ползва разумно, не е добро семейство. Не бива да има разсипия!”

Всяка сутрин стават в 6 ч и задължително пият чаша изворна вода. В 6,30 Павел вече е в кафенето да се види с приятелите си. “И да се преброим. Бяхме осем, за няколко години останахме четирима.” Бистрят политиката и преглеждат вестниците... Враг съм на картите, щом до тях се слагат пари!” “Върне ли се от кафенето ми казва: “Хайде, няма ли да излезеш и ти?!, разказва ни Лалка и тя тръгва след като свърши домашната работа, винаги с червило на уста, с налакирани нокти и е любимка на всички в пенсионерския клуб.

Всеки ден си почиват за по един час следобяд. “Гледаме телевизия, четем вестници и си чакаме пенсийките...Гледат бобец и домати в градината, цветята също са изрядно подредени около къщата, а и дръвца за зимата са си набавили. “Господ ни е надарил да живеем по-дълго, ще му вярваме, пък когато има място ще ни вземе!”, казват дълголетниците, които почти не пият лекарства и са боледували само веднъж в живота си. “Аз не знам къде е болницата в града”, казва Лалка. Семейството всеки ден закусва попара с чай или прясно млекце и без козе сирене не сядат на масата, но задължително го изкисват, за да не е солено. Мъжът в кащата пийва и ракийка, а бабата също му прави компания. “Тетевенци са ракиджий!” “Аз съм повече по плодовете, а бабата е по мръвките”, казва Павел. “Обичам всичко, което го ражда земята. Мога и с домат и малко сол на дланта да се наям много сладко! Чай от липа и глог бера!” Салатка, бобец, мекички и сладки, всичко си приготвят и сина и дъщерята посрещат, заедно с трите си внучета, а от кумеца си, който бил готвач на Тодор Живков, Лалка научила да приготвя много вкусна супа.

“Един без друг не можем”, казва възрастната двойка и обясняват, че с годините любовта се превръща в обич. “Няма ли обич - няма живот!” Питаме ги, ако върнат времето назад пак ли един за друг ще отидат? “Аз не мисля да я опущам”, усмихва се Павел, “а и той не може да намери такава баба като мене, гледан мъж е, личи си. Пожелаваме всеки да ни стигне!”, завършва Лалка.

Драгомира ИВАНОВА

Вестник "Златна възраст"