nabore.bg

В моето село Бяла река, Великотърновско всички къщи са съвременни и на два етажа. Близо до центъра на селото се намира една голяма къща на три етажа. Има голяма маза, в която се е съхранявало виното в миналото, после на първия етаж голям магазин, в който е имало чайна на кооперацията. Там продаваше бай Нено. През зимата се събираха там мъжете на топъл липов чай и сладкарски изделия. По късно откриха пощенска станция и ред нея спираха рейсовете за Павликени и Севлиево. Къщата има и трети етаж - четири стаи и голям коридор, и следва таван с една стая. Там се съхраняваше гроздето и плодовете.

Тази голяма къща бе на Дафин Стоянов, много прогресивен и учен човек. Става член на "БЗНС - Александър Стамболийски", образува партия в която влизат много хора, там членуваше и баща ми, а по-късно, и брат ми. През управлението на Стамболийски Дафин Стоянов го правят околийски управител на Севлиево. След убийството на Стамболийски дядо Дафин си дошъл пеш през горите на село. Денем се криел по горите, а нощем идвал в къщи и спял до комина на тавана на пещника. Вземал си храна и много рано отивал по горите. Хората го знаели, но не го предавали. Така се крил повече от 6 месеца и жандармерията се отказала да го търси, разминало му се. После живя дълго време, имаше много ниви, ливади и гори. Прибра две сирачита циганчета, даде им български имена – Иван и Джоана. Иван бе много ученолюбив и дядо Дафин го даде да учи в Севлиево, в педагогическо училище за начален учител. После Иван отишъл в Пловдивско учител и се оженил за учителка българка. Джоана работела по нивите, направили ѝ чеиз, омъжили я, и ѝ помогнали да си купи къща. Дядо Дафин имаше син Стоян и дъщери Калинка и Дафинка. Стоян бе много известен учител по литература в Севлиево, учил е много професори. Стоян има 2 дъщери - Ганка - лекарка в Габрово и Дафинка - лаборантка в Пловдив. Съпругата на Стоян Цветана беше моя учителка по математика и музика. Дъщерятя Дафинка има дъщеря – много известен прокурор и внучка прокурор. Калинка има две дъщери – инженер в Търговище и учителка в Севлиево. Цялото поколение на дядо Дафин бе учено и известно. Родът му днес живее в Севлиево, Габрово, Пловдив и Търговище.

Голямата къща е продадена, но тя си остава Дафиновата къща. Такива хора е имало в миналото – мъдри, умни, работни и честни. Когато синът му е бил студент, той помагал и на други студенти. Ние се гордеем, че в нашето село е имало такива хора!

 Йорданка ЖЕКОВА, с. Бяла черква, Великотърновско