nabore.bg

Сладоледен празник събра повече от 50 деца в двора на местното училище в Караманово. В един от най-горещите летни дни срещата премина под мотото „Вкусната история на сладоледа“. В различните инициативи, свързани със замразената вкуснотия, се включиха не само местно малчугани, но и деца, пристигнали в селото за лятната ваканция при баба и дядо.

Съвсем естествено е, че организаторите проведоха веселите надпревари в сутрешните часове, за да избегнат палещите слънчеви лъчи. В двора на училището се носеше радостна детска глъч, а развлекателните игри и забавления доминираха в продължение на няколко часа.

Темата „Ваканция“ не беше изненада за никого и участниците се впуснаха в надпреварата да изразят преживяванията си с рисунка на асфалт. Децата търсиха и подходящи букви, за да подредят най-дългата дума, а след това откриваха двойки картинки.

Кулминацията на празника настъпи с появата на сладоледа. Всички се насладиха на едно от любимите ястия през лятото. Докато си ближеха сладоледите, малчуганите с интерес изслушаха една приказка и се запознаха с историята на сладоледа от появата му до наши дни. Всички си тръгнаха радостни и доволни като останаха с надежда за нови срещи и приятни изненади през оставащите летни ваканционни дни.

Марий ПЕЙЧЕВ, с. Караманово, Русенско

Бележка на редакцията: Когато тази кореспонденция пристигна в сайта, в нея имаше две чужди думи, които подразниха редактора – в кореспонденията се говореше за „сладоледено парти” и "емоджита". И той реши да ги замени с български думи, за да се разбере текста от всеки нормален българин. Сетне реакторът прочете в уикипедия какво, аджеба, значи тази думичка „емоджита”. Оказа се следното: Емоджи (на японски: 絵文字) са идеограми и смайлита, които се използват в електронните съобщения и уебстраниците. Емоджитата съществуват в различни стилове, включително изражения на лицето, често срещани предмети, места, видове време и животни. Те са подобни на емотиконите, но са действителни картинки, а не типографии. Първоначално означаваща пиктограма, думата емоджи идва от японското е (絵 – „картинка“) + моджи (文字 – „знак“). Приликата с думите емоция и емотикон е чисто съвпадение. Кодът за емоджи по ISO 15924 е Zsye.Произлизайки от японските мобилни телефони през 1997 г., емоджитата стават популярни по света през 2010-те години, след като са добавени към няколко мобилни операционни системи. Днес те се считат за голяма част от популярната култура на запад.

 Както се казва, редакторът остана без думи, емоджита и смайлита. Децата на русенското село Караманово също! Да не отваряме дума за бабите и дядовците им.