nabore.bg

Проф. Иван Шишманов разкрива дарбата му на етнограф

Професор Христо Вакарелски

Христо Томов Вакарелски е роден на 15 декември 1896 г. в с.Момина клисура, Пазарджишко. Гимназиалното си образование получава в Пазарджик ,а висше -славянска филология в Софийския университет ''Св.Климент Охридски'' /1919-1923 /.Три години  е учител в няколко града :Панагюрище,Пазарджик,Роман и Самоков. Известният учен професор Иван Шишманов ,който се е славел като    ''ловец на таланти'' ,открива  в Христо Вакарелски  дарба за бъдещ  етнограф.Успява да убеди Академичният съвет на  Университета да му отпуснат държавна стипендия за две години и младият учител заминава  на специализация в  Полша /1926-1927 /.

Вакарелски в младите си години

Научните дисциплини по които  той  с желание почва да трупа знания и информация,  са  славянска  и обща  етнография. В края на обучението си пише научна теза  за  сватбените  ритуали в родният му край. През следващите години ,отново с научни цели посещава Унгария /1931/ и Финландия /1937/, при което има  контакти с учени от европейска величина.

Един от учебниците на професора

От 1927  до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент /с препоръка на професор Иван Шишманов / и уредник в Народния етнографски музей в София. С негова помощ е организирана голяма българска етнографска изложба в Хелзинки -Финландия /24 ноември -12 декември 1937 г./, преминала при голям интерес. В периода 1941 -1944 г. е директор на Народния  музей в Скопие.Директор е и на Народния етнографски музей  в София /1945 - 1948 г./, където остава да работи  до пенсионирането си през 1962 г. Основател и председател е на българското природно-научно дружество .  Избиран е за почетен член на етнографски  дружества в Полша,  Унгария , Австрия  и на Международното дружество за етнология   и  фолклористика.Той е първият български лауреат на Международната  награда носеща името на Готфрид фон Хердер /1965 г./

Изследване на Христо Вакарелски за бита и езика на тракийските а малоазийските българи

Ето и част от научните трудове на професор Христо Вакарелски  ,  които го издигат до водещ български етнограф и фолклорист  през  миналият век :

   '' Библиография /съчинения по славянска филология и история  в  печата от  1910 до 1920 г.''

    ''Бит и език на тракийските и малоазиатските българи ''/1935/

    ''Български народни гатанки''/1936/

    ''Книга на  българската народна балада ''/1936/  в съавторство.

    ''Народното творчество в Самоковско''/1938/

    ''Понятия и представи за смъртта  и душата ''/1939/

    ''Български носии''/1941/ в съавторство.

     ''Български празнични обичаи''/1943/

    ''Насоки за събиране на етнографски материали''/1945/

    ''Книга за народната лирика ''/1946/ в съавторство.

    ''Ковано желязо ''/1957 / в съавторство.

    ''Български народни обичаи'' /1960/

    ''Българско народно изкуство .Албум ''/1969/

    ''Народни песни от Ловешки окръг''/1970/ в съавторство.

    ''Етнография на България''/1974/ 

    ''Български погребални обичаи''/1990/

    ''Моят път към и през етнографията''/2002/

Монографията за Добруджа

Професор Вакарелски е правил изследвания и  върху сватбените песни  и върху историческите  народни песни , във всички краища на  България. Голяма  част от трудовете му са преведени на  чужди езици.Самият той има преведени  от него книги книги  от полски и  руски автори, на  български.

Хердеровата награда за българския учен

Вакарелски умира на 25 ноември 1979 г. на 82 годишна възраст.Писателят Николай Хайтов в една своя публикация го нарича ''Рицар в живота и науката'' една  точна  епитафия за този голям български учен .Той остави богато научно наследство,заедно с пример за  пълна отдаденост на изследователската работа , пословично  трудолюбие и дълбок демократичен и хуманистичен дух.

    Личният архив на Христо Вакарелски се съхранява  в Централния  държавен  архив и се състои от 1781  архивни единици . А през 1996 г. на Националния исторически музей,дарения правят синът  Тома   Вакарелски и дъщерята Донка Вакарелска Чобанска.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ