nabore.bg

Архивите са живи

Да си спомним: Михаил Сестримски - виден деец на Съединението

Той е избран за народен  представител в IV-то народно събрание (1886 г.)   

   

:Сестримски като младеж

 

Михаил Христов Сестримски е роден на 25 юни 1857 г. в с.Сестримо Пазарджишко. Отличавал се е с буден ум  и старейшините на селото  го изпращат да се образова  в  Самоков.Завършва класното , а след това и богословското  училище  и като първенец  на випуска го оставят за две години за учител  в града .През 1880 г.до  самоковският митрополит  е изпратено прошение от ихтиманските  първенци  и  училищното настоятелство, да  бъде изпратен  за учител  в  техния град.  Тук той  създава  класното   училище и бива назначен  за главен учител.Няколко месеца след това е  издигнат  за околийски  училищен инспектор.Приет е за член на Департаментския съвет по просветата в Пазарджишки окръг на Източна Румелия.

В следващите  години Михаил  Сестримски става любимец на ихтиманската  общественос: създава неделно училище за ограмотяване на населението, поставя основите на учителско  дружество,  театрална  трупа , в която  играе ролята на на цар Асен  в драмата ''Иванко" .  Благодарение на неговата дейност, само за няколко години, Ихтиман се  изравнява   в просветно отношение с останалите градове в Източна Румелия .

    В първите  години след Съединението,Михаил Сестримски е бил избран за народен  представител в  IV-то Обикновено народно събрание / 1886 г./, бил е околийски  управител в Самоков и в други градове.През 1891 г. е награден с най-високия тогавашен български орден ''Княжески български орден  ''Св. Александър''- Кавалерският кръст ''.Починал е на  15 май 1935 г. в град Ихтиман на 78-годишна   възраст.

А ето цитат от спомените на Михаил Сестримски за Съединението в Ихтиманско, писани на 30 август 1915 г.:  

 ''Като  българин и аз не можех да се помиря със  злата ористница на българския народ, а винаги мечтаех националното ни обединение.През март 1884 г. в т.н.  след  разединението Източна Румелия стана движение в полза на  Съединението с Българското  княжество и аз , главен учител тогава на българските училища в Ихтиман и околийски училищен инспектор, верен на мечтите си за националното ни обединение, на  11- тий същи месец устроих в Ихтиман грамаден митинг в полза на Съединението ни с Княжеството и по повод на което бидох уволнен от  инспекторската ми длъжност....

 

Паметникът на Съединението в Ихтиман. Пред него са кметът на града Калоян Илиев и заместник-кметът Тони Кацаров

 

Като си дойдох в Ихтиман научих, че в Пловдив станало вълнение, народът пристъпил заедно с войската за помирение на Румелийската власт и веднага разпоредихме чрез камбанните звонове , та се събраха в  черковния двор  всички  граждани от мало до голямо, без разлика на пол и при обстоятелствената от мене реч развето знаме току що донесено от Паун  Радоилски от Самоков,прогласихме  Съединението.След това  начело със  знамето стана тържествено шествие низ всички улици на града. Подир некой ден всички способни  за оръжие до 40-годишна възраст  начело със  знамето си ,отидохме на сборния военен пункт в Пещера''.

                                                

    Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, Ихтиман