nabore.bg

Стипендията на нейното име отива при най-достойните младежи

За книгата за своите три рода, Дачка Савова събра огромен документален материал

Дачка Савова е на 6 юли 1940 г. в село Ястребна , Силистренско. Остава на 2 години сираче и вуйчо й Сава, който няма деца я осиновява в своето село Професор Иширково. Дачка не помни родителите си. Още в прогимназията се изявява като добро момиче, отличничка, организаторка, помагаща на съучениците си изключително много.

Има по-голям брат, който остава при баща си. Много късно е разбрала, че е осиновена, когато се среща с баща си и брат си. Срещата е била поразителна. Много сълзи и радост имало. Детството й е щастливо с добрите и родители - вуйчо и вуйна. Дачка завършва основното си образование  в с. Професор Иширково, а после и Педагогическото училище  за начални учители в Силистра. Завръща се в селото и няколко години учителствува. Проявява се като много надежден учител. Тук среща съпруга си Димитър Пенев, който бил зоотехник. Тук се раждат децата й - професор Любомир Пенев и дъщеря и Даниела – лекарка. Дачка още от началното училище прави добро впечатление на своите учители. Тя е умна, мислеща, комуникативна, справедлива, готова да помогне на всички. По-късно завършва в София в СУ „Св.Климент Охридски” и специалността педагогика. Семейството й се премества в Силистра. В началото тя работи в Окръжния пионерски дом, после в Градския комитет на ДКМС и на БКП. Издигат я за първи заместник-председател на Градския съвет. Изпращат я за 2 години в Москва, където завършва Висшата партийна школа. През целия си живот Дачка Савова работила за образованието и културата.

Много неща създаде Дачка Савова. Под нейно ръководство се преустрои образованието в Силистра. Изградиха се много детски градини и училища, общежитие за средношколци и общежитие за студенти. Много от училищата станаха национални първенци, израстнаха прекрасни учители. Откри се Учителският институт за прогимназиални учители. Създаде се конкурсът-надпяване на хоровете от крайдунавските градове: Видин, Лом,, Оряхово, Самовит, Белене, Свищов, Русе, Тетракан, Силистра. Това бяха големи празници за града. Идваха известни диригенти като Васил Арнаудов и други. За нашите хорове „Седянка „ и „Дунавски славеи” тя изигра голяма роля. Много уважаваше диригентите Петър Карагеоргиев и Стоян Чешмеджиев. Те ходеха по концерти в много градове и се връщаха с награди. По нейно време Педагогическото училище бе превърната в картинна галерия с помощта на местните художници. Дачка много добре работеше с поетите и учреди наградата „Златен клас” заедно със силистренските поети Симеон Манолов и Валентин Чернев. Създаде и Клуб на културните дейци. Много допринесе и за развитието на театъра „Сава Доброплодни”.

Синът на Дачка Савова - професор Любомир Пенев

Безброй са нещата, които е създала и подпомогнала Дачка Савова. Голям дял има във фолклора. Всяка година се провеждаха в Силистра събори. Тя търсеше доброто във всеки човек. Девизът й беше: „Който забравя миналото, няма бъдеще.” А хората говореха: „ При Нешка няма грешка, при Дачка няма стачка.” Такива хора като нея се раждат на 200 години веднъж. След 1989 година Дачка завърши трудовия си път като възпитателка в средношколското общежитие. При пенсионирането й учениците подаряваха много цветя, подаръци. После като пенсионерка се завърна в родното село на мъжа си село Попина. Там направиха голям ремонт на къщата си и поддържат образцова градина. Дачка е расла на село и не се страхува от труда. Отглеждаха и животни. Докато бяха живи родителите й тя с голяма любов се грижеше за тях. Отгледа и своя баща. Всички я даваха за пример. Но зла съдба я сполетя. Връщайки се от Русе, където бе отишла да види болния си брат, след автомобилна катастрофа загуби живота си. Целият град се стече на погребението и я оплака. Но макар и да изминаха 9 години от смъртта й, тя и днес живее в сърцата и душите на хората от Силистренския край.

Момент от връчването на стипендията "Дачка Савова"

Светлият й образ никога няма да остане в затъмнение. Синът и дъщерята на Дачка през следващата година дадоха 5 стипендии  на ученици от гимназия „Св. Климент Охридски” в Силистра, на ученици, които имат интерес към науката. На всеки патронен празник с голяма обич се произнася името и. Тая година и бях на празника и видях грамотите на учениците. Пишеше името и класа на ученика, както и сумата, която беше доста добра. Цялото име на стипендията е ”Стипендия на Дачка Савова - педагогически и дългогодишен деятел на образованието и културно- просветната дейност в Силистра и Силистренски окръг". Целия си живот тя посвети на хората, които имаха нужда от помощ. Стипендията "Дачка Савова" се присъжда на ученици с изявена любов към учението и обществено полезната дейност, които се нуждаят от материална подкрепа, за да проявяват свободно дарбите си. За книгата „Трите Добруджански рода”, която издадоха Господин Великов и синът й, Дачка и Димитър са събрали много материали. Тя за съжаление, не можа да я види издадена. Трите рода, описани в книгата, са нейният, на осиновителите й и на родителите на съпруга й.

Йорданка ЖЕКОВА, Силистра