nabore.bg

До края на 30-те години по бул. "Цар Освободител" е минавал трамвай 9 от пл. "Св. Неделя"

Необичайна гледка - трамвай пред Народното събрание

Военният клуб първоначално е строен (1895-1898 г.) по идея също на арх. Колар, първият главен проектант на столицата след Освобождението, но е довършен от вече дипломирали се в чужбина българи през 1907 г. Тук са ставали прочутите пролетни офицерски балове.

Градинката пред Военния клуб е оформена след Първата световна война. Дупката зад паметника на Стефан Стамболов не е естествено образувание или последица от англо-американските бомбардировки, а изкоп на никога незапочнат строеж. И Стефан Стамболов не е съсечен на това място, а по-долу на "Раковски", между "Иван Вазов" и "Гурко".

Орлов мост в далечното минало

До края на 30-те години по бул. "Цар Освободител" е минавал трамвай 9 от пл. "Св. Неделя" - преди Орлов мост с остър завой влизал на "Сан Стефано" и по "Шипка" стигал до края на "Асен Златаров" пред Военната академия. Билет втора класа струвал колкото халба бира, един вестник или две кебапчета.

Народното събрание е строено на три етапа. През 1884 г. е вдигнато основното здание, украсено с надписа "Съединението прави силата". Планът е на виенския архитект Константин Йованович, син на министъра на финансите на Сърбия, той пък по произход българин от Врачанско. Като на наш човек министър-председателят Драган Цанков лично му наброил... половината от хонорара.

През 1928 г. е завършена северната пристройка откъм пл. "Александър Невски", откъдето е работният вход.

Официалният вход се ползва

само за тържествени случаи.

Ще се помни извънредното му отваряне на 11 ноември 1989 г., когато спешената номенклатуера начело с организаторите на партийния преврат срещу Тодор Живков направи сред народа тур за овации. По-отблизо с народа тя се запозна на митинга за отмяна на член първи от Конституцията, когато Петър Младенов произнесе прочутата (недоказана стопроцентово) реплика "Да дойдат танковете".

Кръчмата "Дълбок зимник" в началото на 40-те години на 20 век

Народното събрание винаги (освен при социализма) е било арена на словесни, понякога и физически сблъсъци. При управлението на демократите (1908 г.) министър Михаил Такев говорил 4 часа, след него лидерът на народняците Теодор Теодоров говорил 8 часа, като заплашил, че ако го прекъсват, ще говори още 2 дни, на което пък Такев отвърнал: "Ако Теодоров, както се заканва, говори два дни, аз ще говоря четири дни."

Положението овладели журналистите с декларация, че ще напуснат заседанието. Пред опасността от информационно затъмнение депутатите се отказали от словесния дуел.

"Царя" днес

Жълтите павета от Софийския университет до Орлов мост бяха извадени при реконструкцията на булеварда през 70-те години, когато бяха изсечени и големите кестени, вдъхновили Миряна Башева.

Кестените тук наистина "прецъфтяват и пак цъфтят" в една година поради природна аномалия - от години кръстовището на Орлов мост е най-замърсеното място в столицата. Листата на дърветата прегарят още през юли и нерядко парниковият ефект стимулира повторен цъфтеж през септември.

На тротоара в близост до моста е прострелян (1907 г.) министър-председателят и бивш кмет на столицата Димитър Петков.

Деянието на психично неуравновесен човек,

протестирал по престъпен начин срещу уволнението си, било квалифицирано от управляващите като организиран политически заговор. Журналисти от опозиционния вестник "Балканска трибуна" били дадени на военен съд за подстрекателство и един от тях обесен невинен. 

Орлов мост е построен (1880-1881 г.) по планове на инженер Прошек. Орлите са заети от руския герб и трябва да символизират свободата - на това място софиянци посрещат временният генерал-губернатор на княжеството княз Дондуков и оцелелите диарбекирски заточеници.

След ремонта в края на 1974 г. при кмета Иван Панев се възобнови посрещането на чужди държавници с връчване на ключовете на София. Удостоявани с тази чест са както канцлерът на ФРГ Хелмут Шмидт, така и Великият вожд на Северна Корея Ким Ир Сен.

Държавниците от "второ направление" полагаха венци пред Братската могила в Борисовата градина “тогава Парк на Свободата“, а "нашите" пред паметника на Съветската армия (открит 1954 г.). На мястото му по-рано е имало детска градина, наречена „царска”, понеже мястото било собственост на двореца, но дарено от цар Борис III. Говори се, че оградата й, заедно с тази пред двореца, била използвана за резиденция „Лозенец” зад днешния хотел „Хемус”.

Паметникът

Автор на паметника срещу Народното събрание е  флорентинският скулптор Арнолдо Дзоки, спечелил конкурс с още 30 кандидати от 13 държави. Основният камък е положен през 1903 г. За пренасянето на каменните блокове във Волуяк изработили специална кола, теглена от три чифта биволи.

Италианецът Арнолдо Дзоки увековечава император Александър II Освободител

Паметникът е открит на 30 август 1907 г. в присъствието на командващия българското опълчение генерал Столетов. Признателните софиянци понесли възрастния генерал на ръце и от този пиедестал той през цялото време плачел.  

Попитали скулптора защо конят стои мирно на четирите си крака - позата не е твърде героична, а той отвърнал: "Свършил си е работата!"

Румян СЛАВОВ