nabore.bg

Жълтите керамични павета са внасяни от Будапеща 3 години, до завършване на настилката през 1907 г.

"Цар Освободител" несъмнено е улица N1 на София и България. Без да е най-дълга (1,3 км) или най-широка, първа е наречена претенциозно по френски булевард и първа е облицована с павета. И то какви - чуждоземни, няколко пъти по-скъпи от витошкия гранит.

Опитът за асфалтиране през 1891 г. е отхвърлен от свикналите на калдъръм софиянци като "европейски боклук".

По "Царя", както столичани свойски я наричат (ударението обикновено се слага на втората сричка), дефилира с всичките си парадокси новата българска история.

При социализма „Цар Освободител” бе детрониран и булевардът се казваше просто "Руски". За него поетесата Миряна Башева съчини стихотворение, а Михаил Белчев го изпя в една много популярна в края на 70-те години песен.

Надписът на паметника срещу Народното събрание също бе променен - от "Царю Освободителю" стана "На братята освободители". Софиянци нарекоха паметника още по-просто -  Коня.

Жълтите керамични павета са внасяни от Будапеща 3 години, до завършване на настилката през 1907 г. По стар български обичай площадът пред Коня е настлан току преди тържественото откриване на паметника, а покрай държавната поръчка на луксозния паваж са спретнати няколко частни дома на общинари.

На този булевард  са посрещани тържествено два пъти  чужди армии - германската през март 1941 г. и съветската през септември 1944 г. И веднъж българската, тръгнала в последния момент след победителите във Втората световна война. През следващите 45 години там

се изтичаха първомайските и деветосептемврийските манифестации.

Днес булевард "Цар Освободител" започва от Президентството и свършва на Орлов мост, но същинското му начало открай време е хотел "България". Входът на проектираната от чеха Антон Колар през 1881 г. сграда е бил с изглед към двореца.

Тук живее, докато му намерят квартира, друг заслужил чех - авторът на първата научна история на България и министър на просвещението Константин Иречек. През лятото на 1903 г. се отбива на път за Македония техният сънародник Ярослав Хашек, прочутият автор на "Швейк", тогава още журналист.

От 1892 до 1915 г. в хотела често отсяда кореспондентът на "Таймс" за Балканите Джеймс Баучер, представил България пред Европа по-успешно от тогавашната ни дипломация. В негова чест фасадата е удостоена с паметна плоча, но какво пише на нея, днес никой не знай.  

Има предположение, че Иван Мърквичка (и той чех, един от основателите на Художествената академия) е използвал Баучер, преоблечен в българска национална носия, като натуршчик за известната си картина "Ръченица".

Албум с репродукция на картината е сред подаръците за руския император Николай II от княз Фердинанд през 1896 г. Ако не сте виждали оригинала на "Ръченица", достатъчен ви е етикетът върху бутилката червено "Механджийско".

Днешния си вид хотел "България" добива след преустройството през 1937 г. В ресторанта свири джазбендът на Асен Овчаров, а през 50-те години солисти са Леа Иванова и Сашо Сладура - докато го пратят без завръщане в лагер заради политически вицове. В зората на телевизията интериорът, особено широкото вътрешно стълбище от сладкарницата към ресторанта, се използваше за заснемане на новогодишни програми. 

Част от стария хотел бе отцепена за създадената през 1966 г. пропагандна Агенция "София прес" - кабинетът на генералния директор бе в апартамента, наеман през 30-те години от великия руски бас Фьодор Шаляпин.

Преди половин век в кафене "България" идваше да си пие кафето на бял мерцедес с частен номер (чудо невиждано!), издокаран в бял костюм и черна папионка, световноизвестният илюзионист Мистер Сенко. Турското кафе той услаждаше с папироса в изящно цигаре и омайни приказки.

Известният номер "Човекът без глава" му хрумнал малко по-надолу, пред Военния клуб, когато една вечер през трийсетте години видял под уличната лампа облечен в бяло негър. Псевдонимът му "мистер" няма английското значение на господин, а е съкращение от "мистериозен".

Кафене "България" е посещавано от Иван Вазов,

но и от по-бедни писатели като Йордан Йовков - заради по-малкия шум, макар кафето да било по-скъпо. Интелигенцията с полупразни джобове предпочитала кафене "Цар Освободител" до руската църква "Свети Николай".

Много известни лица от онова време са изписани в шаржова картина от карикатуриста Александър Добринов. Кафето тук било четири пъти по-евтино и синджирлия - сред недохранените автори имало поверие, че многото мехурчета са поличба за пари.

Тайната на кафето синджирлия обаче била проста - преди сервирането кафеджията го продухвал с една сламка.

Двуетажната сграда бе разрушена през 70-те години въпреки протестите на известни съвременни интелектуалци. Насреща им столичната община излезе с изпитан похват - специално създадена комисия се произнесе, че сградата няма архитектурна стойност и закрива гледката.

Император Александър II

Улицата е наречена приживе на император Александър II, самодържец на Русия, Полша и Финландия от 1855 до 1882 г. На 12 април 1877 г. той подписва манифеста за обявяване война на Турция, в резултат на която българите получават свобода след петвековно робство.

Широко разпространеното у нас мнение, че заради това е титулован Освободител, е заслужено, но погрешно - названието е получил години по-рано, за отмяната (1861 г.) на крепостното право в Русия.

С негово съгласие руското правителство отписва като безперспективна Аляска от териториите на империята и я продава (1867 г.) на САЩ за 7,2 млн. долара.

Парижка врачка му предсказва, че ще бъде убит при седмия атентат, което успява да стори нелегалната организация "Народна воля" през 1882 г. На писалището му остава недовършеният проект за първата конституция на Русия.

Съществува хипотеза, че у нас Търновската конституция е допусната с експериментална цел от реформаторите във висшата руска администрация. Ето как кореспондент на лондонския "Таймс" коментира заседанията на Учредителното събрание през 1879 г.: "Русите в България прокарват такава демократична конституция, за каквато само ако биха помислили у дома си, ще бъдат изпратени в Сибир."

Румян СЛАВОВ