nabore.bg

Боже, свири край на мача!

Всеки ден ходя на процедури в болницата „Софиямед”. И днес на входа на болницата, пред асансьора, гледам Кирил Ананиев и още неколцина по-първи личности. Около тях се чува жужене. Кирил Ананиев е с папка в ръце и с бяла маска.

Знаех, че премиерът е в сградата и искрено се забавлявах с това, че медицинските лица, които ми правят процедури, активно обсъждаха свой колега, удостоен с честта да раздвижва коляното на Слънцето.

– Той е в друг коридор! – казваха за колегата си и продължаваха да коментират кашкавала, който яли днес в барчето и който бил „един път“ кашкавал.

Това е положението – премиер в болницата и хубав кашкавал.

После гледах по телевизора театрото от болничната заличка с представяне на проектоминистрите. Потънах в земята, изпотих се от неудобство, стана ми мъчно и жално. И най-лошото домашно видео е по-добро, и най-ниската пропаганда е по-смислена. А да се представя проектокабинет от болница, си е направо шизофренично. По къси гащи, куцукащ и с подложен под крака му стол, Борисов наподобяваше учител по физкултура в селско училище, който се е контузил в мач с отбора на другото село и сега разтяга месали пред дежурната публика.

А като видях, че Любен Дилов–син е кандидат за министър на туризма, а Калин Вельов – на културата, си помислих: Мачът изобщо не е свършил. И както е тръгнало, ще се играе, докато и последният човек с акъл в главата напусне тази клета държава.

Боже, няма ли да свириш край на мача?

Николай МИЛЧЕВ*

От фейсбук

-------

* Николай Милчев е поет и учител. Роден е на 1 февруари 1958 г. в Плевен. Роден е на 1 февруари 1958 г. в Плевен. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където участва в творческите търсения на студентския кръжок „Емилиян Станев“. Работил е като заместник-главен редактор на в-к „Средношколско знаме“ и в-к „Клас“. Бил е член на редакционната колегия на сп. „Родна реч“. Сътрудничи на целия литературен печат. Негови стихове са излъчвани по Българско национално радио, Българска национална телевизия и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл „Таласъми без налъми“. Води предаването „Поетична сряда“ в Телевизия 2001, където представя над 50 млади автори. Бил е учител в 105 СОУ „Атанас Далчев“ в София. Носител е на следните национални литературни награди: Литературна награда за студентско творчество (Шумен, 1982), Наградата за най-добра първа детска книга – „Бяла залисия“; Наградата „Николай Хрелков“, Наградата на СБП за най-добра детска книга – „Изневиделица“ (1995), Наградата Девин (2004), Наградата „Божидар Божилов“, Наградата „Петя Караколева“ (2009), Наградата от конкурса „Биньо Иванов“ (2013), Наградата „Теодор Траянов“ (2018) и е Лауреат е на конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2010). Номиниран е два пъти за наградата „Балканика“. Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски, турски, унгарски и италиански език. Издал е книгите: „Висока лоза”, изд. „Народна младеж“, 1985, „Което ще бъде”, изд. „Народна младеж“, 1988, „Лирика”, изд. „Мисъл“, 1990, „Което остава”, изд. „Читалище“, 1991, „Бяла залисия”, стихотворения за деца, изд. „Илинда-Евтимов“, 1993, „Случайно и определено”, изд. „Еврика-Ави“, 1994, „Изневиделица”, изд. „Богианна“, 1995, „Мокра светлина”, изд. ОРКП „Мисъл“, 1997 г. и др.