nabore.bg

Смеят ли българите да кажат нещо друго за райската градина, в която живеят

Някога, преди много, много години, философът Платон (онзи, който първи е написал за държавата като такава), отчаян от човешкия род, дефинирал човека като двуного без пера.

По-запознатият с човеците (може би – защото ги е наблюдавал откъм бъчвата си), Диоген, оскубал един петел и го презентирал като илюстрация на твърденията на Платон.

Времената са били други – философът Платон вместо да обвини опонента си, обитатаващ бъчва, в алкохолизъм, политически интриги и компроматщина, ревизирал определението си и добавил към липсата на пера и друго ценно човешко качество – „с плоски стъпала”.

Речено с лексиката на двайсет и първия век – „оскубан дюстабан”.

Много сме плоски, скъпи сънародници – не само откъм стъпалата, ами откъм навсякъде! Стъпалата, слава Богу, се компенсират с ортопедични стелки, но плоскоумието –

за него стелки няма открити!

Опитайте се за ранно диагностициране да си зададете въпроса – вие свободни ли сте, или щастливи?

Какво е щастието? Навремето имаше детско филмче, в което някакво магаренце търсеше щастие. Питаше магаренцето разни добитъци дали знаят какво е щастие, накрая попадна на една патка. Патката веднага отвърна – да, знам какво е! Ето – там!

Магаренцето погледна и рече:

- Ама това е кофа с червеи!

Патката доволно отвърна:

- Вярно, червеи, ама цяла кофа! И ако това не е щастие!

Присвили сме сега уши като котки на вятъра срещу брулещата ни криза и си задаваме въпроса – добре, ако сме свободни, защо не сме щастливи?

А ако сме щастливи – дали сме свободни?

На тези въпроси съвременната философска мисъл не ни отговаря – тя е по-заета да си дири субсидията от държавния бюджет, за да защити независимостта си, затова ще се постараем да подирим отговорите на друго, по-познато ни място.

Погледнете рафтовете на магазините –

отляво са наредени яйцата

от свободни кокошки, отдясно – от щастливи такива.

Свободните кокошки (не ви будалкаме, това е определение на Европейския съюз), са тези, които си щъпуркат свободно в разрешеното им за щъпуркане място, грижливо оградено с телена мрежа, за да не вземе злонамерено животно да им влезе в ареала и да направи някой зулум.

В този смисъл – и ние сме свободни. Живеем си и си щъпуркаме свободно на всичките сто и десет хиляди квадратни километра, извоювани от прадедите ни, с изключение на онези няколко хиляди квадратни километри, завоювани и застроени от почтени бизнесмени с още по-почтени намерения – да построят светлото бъдеще на завоювания парцел,

купен на името на ром,

пожелал да остане анонимен, поне, докато прокуратурата не се заинтересува от коптора му, за да възстанови справедливостта.

Свободни сме и да пътуваме по света – стига да можем да си платим удоволствието, а ако не можем – свободни сме да си останем вкъщи, докато банката не ни вземе къщата, разбира се.

След това не ни остава друго, освен да бъдем щастливи.

Щастливата кокошка е щастлива (пак според определението на Европейския съюз), защото й се полагат еди-колко си квадратни метра жилищна площ.

Средностатистическият българин

 няма тази привилегия – той е свободен – площта задължително щастие е  фиксирана само за затворниците му. Свободните кокошки и българи се разполагат в каквото намерят.

Оттук възниква резонният въпрос – кое е по-добро – свободата или щастието?

По-точно казано – дали сме повече щастливи, отколкото свободни, или обратното – дали сме повече свободни, отколкото щастливи?

Не е това, което си мислите – ще ви кажа най-правилния отговор – ние сме все по-свободни и все по-щастливи!

Смее ли човек да рече нещо различно в днешните все по-свободни и все по-щастливи времена!

Румен БEЛЧЕВ