nabore.bg

Лични драми

Чудо: Жена в кома спасена с инжекция с вода

Познавах един доктор от Русе, който вече като пенсионер работеше към областния център на БЧК. Когато имаше кръводаряване идваше в село да провежда разяснителна кампания. Веднъж кметът го покани на гости. Отидох и аз. Като най-млад само ги слушах без да вземам участие в разговора им. Говориха доста. Всеки разказваше за нещо преживяно от него. Накрая докторът разказа какво му се случило по време на първото му дежурство. Нямало и седмица откакто бил назначен на работа в русенската болница, когато през един почивен ден го оставили за дежурен лекар. Сутринта дежурството му започнало нормално. Идвали пациенти повечето от които с рани и охлузвания. Докторът се справял добре. Той бил спокоен, че дежурството му ще приключи нормално. Малко преди обяд се обадили от захарната фабрика, че една от работничките е изпаднала в кома. Никой не смее да я пипа, защото не се знае от какво е получила това. Дежурният лекар трябвало да отиде на място и да установи диагнозата. Докторът се стъписал. В болницата нямало друг лекар, когото да попита. Бил длъжен да отиде, но умът му не стигал как ще се справи. Решил да вземе една санитарна чанта за респект. Взел чантата, но от притеснение не погледнал какво имавътре. Качва се в санитарната линейка и тръгват за фабриката. Докато пътували доста мислил дали да каже на шофьора да спре. Да остави бялата манта и веднъж завинаги да се прости с докторската професия. Вече стигнали до фабриката. Още повече се притеснил, когато видял, че  в двора  имало повече от 50 работници и работнички. Жената била положена на тревата. Като видели линейката направили път. Докторът слязъл, но целият треперел от притеснение, но вече било късно да избяга от отговорността. Приближил до жената, но тя стояла все така безжизнена. През това време хората чакали с нетърпение да видят как ще действа. Изведнъж му дошла една идея на ума. Решил да отвори санитарната чанта и да провери какво има в нея. Отваря я и вижда, че има доста превързочни материали. Имало спринцовки. Взема една. Имало и ампули с дестилирана вода. Решил да постави инжекцията, защото нямало никаква опасност от дестилираната вода. Никой не знаел пък и той щял да го направи за свое лично оправдание. Поставил инжекцията и останал изумен. Възможно било от обождането, но жената отворила очи. След малко се свестила и седнала.Хората били изумени. Докторът все пак решил да я попита. Тя му признава, че съпругът и е войник. Получила някакво писмо от него. Силно се развълнувала и се стигнало до фаталния инцидент.

След това жената се изправила и се запътила към цеха напълно възстановена. Работниците му изказали благодарност и се учудили от неговите умения.

На следващият ден директорът на фабриката се обадил на главния лекар за случая. Благодарил му и не спестил да го уведоми, че докторът е свършил перфектна работа. Тогава главният лекар попитал кой доктор е бил дежурен през почивния ден. Казали, че е бил новоназначеният млад лекар. Повикал го, но не го попитал по какъв начин е свестил работничката, само му казал, че се е справил отлично и от него ще стане добър специалист.

Тази първа за него случка младият лекар я запомнил завинаги, а бил готов да хвърли дипломата си.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско