nabore.bg

Блъскам с юмруци вратите небесни.

Облак наднича и скрива природа.

Днес на душата ми тук е свръхтясно –

иска до рая да се поразходи.

 

Блъскам нахалос, светкавици роня.

Удрям стена, гръмотевично викам.

Господ е яхнал крилете на коня,

прави от кал свръхбожествени цикли.

 

Блъскам с юмруци вратите небесни.

Чуваш ли, мамо, защо не отваряш!

Нямам приятели! Тук ми е тясно.

Търся вагона за звездната гара...

 

Купих билет, ще напусна земята.

Еднопосочен. Човекът е блуден.

Каин и Авел – брат срещу брата.

Ходят Исусовци – всекиму Юда.

 

Единственото

 

Единственото  недвижимо имущество,

с което човек си отива от този свят,

е в парцел № …

 

С неговите размери,

за да не се прегъва,

да му е удобно,

да има покрив,

и дъно.

 

Единственото му недвижимо имущество

е сковано,

за  да издържи на земното притегляне,

на всички земетръси и потопи,

като едноличен Ноев ковчег.

 

Два квадратни метра райска площ

във евро.

 

Черен път

 

Черен път по змийски се протяга

и петел прегракнал глас извива

чак до Бога. Нейде Баба Яга

спомените в гроба си зарива.

 

Къщите са скелети обрасли,

скърцат в тъмното, щом буря вие.

Покривите – дъжд ги е опасал.

Жаба скача. От коруба пие.

 

Вятърът е рухнал върху храма,

стъпкал го е с ледени ботуши.

Там са баба, татко... Там е мама.

Тихо е. Не мога Бог да слушам.

 

Клошарка

 

Прилича тя на дрипаво плашило.

Била е нявга дивна хубавица.

В контейнерите всичко е изрила

и носи скъсана торба с боклуци.

 

Към нас протяга мръсна ръкавица.

Не проси с нея, просто поздравява.

Зъл вятър хули бедната старица.

Пияна е и пада лесно. Става…

 

На криво, сбръчкано дърво прилича,

чиито корени изгнили са в земята.

И няма нищо хубаво да й се случи.

Навеки й е писано да пати.

 

Да носи цялата човешка мъка –

такава е беззъбата й орисия.

Най-много птиченце да я нацвъка –

случайна божия благословия.

  

Няма те

 

Няма те, Господи! Няма те!

Ти си на друга планета.

Ти не раздаваш днес щастие.

Раят превърна в гето.

 

Липсва ни силното рамо.

Скъпите в гроба заравяш.

Еви с реброто Адамово,

сриваш ги с мрак и забравяш.

 

Няма те, Господи! Няма те!

Търсим те, в мрака се криеш.

Ти не си святото рамо.

Спиш там и виното пиеш.

 

Няма те, Господи! Няма те!

Ти си на друга планета.

Ти не раздаваш днес щастие.

Твоят светилник не свети.

 

Пролет

 

Човек от хищник днес е по-опасен.

Човек е хищник и под черно расо.

Дочул е Бог отчаяният вик

на чедото си – вечен мъченик –

и пръснал мократа небесна кожа.

Избистрило се леденото ложе.

Кокиченце с главата си изгряло,

източило зеленото си тяло.

И пролетта изпръскала земята,

със светлина обляла необята.

Човекът станал по-добър и весел.

И вятър слънцето разрошил, сресъл.

Небето се усмихнало, запяло.

От ангелските танци побеляло.

И Бог си рекъл, от любов омаян:

«Човеците добре са. Там е раят.»

 

Съновидение

 

Кошулята на баба скита като мокър лебед.

Изгрява утрото – от ангели е побеляло.

Вилнее вятър, блъска пред вратите непотребен,

с ръждиви панти ръкопляска – вие на умряло.

 

От мислите изгоних в миг орляк мухи небесни.

Изтрих с ръкава миглите, съня си да избърша.

Прогонвам пеперуда нощна с вчерашния вестник.

Къде са хората, живели в дядовата къща.

 

Душите прашни смитам. Черни пътища кръстосвам.

Отворен е прозорец – ябълката златна грее.

Вилнее вятър, ръфа дните, чупи сухи кости.

Това е мойто детство лудо – прихва да се смее.

  

Първолета МАДЖАРСКА