nabore.bg

Живков каза: „Крадете, купувайте”, твърди бившият вицепремиер

Бившият вицепремиер Григор Стоичков е единственият български политик от живково време, който е виждал човек с куфарче пари, дадени от БКП. Този популярен слух от първите години след промените досега не е намерил потвърждение. Всички други негови колеги отричат да е имало подобно нещо. Стоичков е един от малкото комунистически функционери, лежали в затвора след 10 ноември. Заедно със заместник-министъра на здравеопазването Любомир Шиндаров той беше осъден на две години, задето не е направил нужното за опазване на здравето на българите след аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. Тогава Стоичков отиде зад решетките за втори път. През 1944 г., едва 18-годишен, влиза в затвора за укриване на нелегалната печатница на в. „Работническо дело“. След 9 септември обаче това му помага да направи политическа кариера. В продължение на 28 години (1962-1990) е депутат. Става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на транспорта, после на строежите и архитектурата. От 1977 до 1989 г. е вицепремиер. На този пост го заварва 10 ноември. След смъртта на жена си той живее сам в къщата си в Бояна. Локалното парно му излиза скъпо и затова в хола е хладно. Трудно му е да сяда и да става, обаче е с бистър ум и добре си спомня миналото.

- Г-н Стоичков, от две десетилетия циркулират слухове, че някои доверени на тоталитарния режим хора са получили куфарчета с пари след 10 ноември. Вярно ли е това?

- Не знам. Не съм участник. Чувал съм от други да говорят, че това е факт. Но колко куфарчета и на кого са дадени не знам. Даже мислех да съдя една ваша колежка. Публикува едно интервю със Стоян Михайлов и в него каза: „Пред мен Стоян Михайлов и Григор Стоичков потвърдиха, че куфарчета са давани.” Аз никога не съм потвърждавал. Тя ми се обади по телефона и й казах: ”Обърнете се към Румен Сербезов и Васил Коларов.”

- Защо пък към тях?

- Слуховете са, че Румен Сербезов е бил един от играчите при раздаването. Каквото е правеше Андрей, го провеждаше чрез него. Преди това Сербезов беше отстранен от Живков и Андрей го възстанови. Някой ми каза, че и Коларов също е бил в течение на тази работа.

- Васил Коларов не беше ли шеф на БНБ?

- През 1990 г. беше в ЦК.

- Значи куфарчета не е имало?

- Веднъж говорих с един, даже не знам как се казва. Срещнах го случайно на „Позитано” 20 заприказвахме се и той ми каза: „Така и така, другарю Стоичков, аз съм от тези хора, които са взели пари. Казаха ми: „Прави фирма, но след това ще помагаш.” Били дадени пари на много хора, а само десет души се отчитали във Висшия партиен съвет. Той бил един от тях. Ама като отишъл там да внесе някаква сума, нямало кой да го оправи. Само това ми е известно.

- Възможно ли е да са раздадени един-два милиарда долара, както се говори?

- Не. Според мен това са били пари от ЦК на БКП, а не от бюджета. Пък и държавата нямаше толкова.

- А външнотърговските дружества? Преди 10 ноември те не са ли били създавани с цел икономическо осигуряване?

- Да. Определено. Но тия пари не са раздадени, а стана така, че не се върнаха в България. Бях свидетел какво се случи. Живков беше в Япония по времето на Брежнев. За втори път отиваше там. Вижда какво се прави в капиталистическите страни в областта на техническия прогрес, вижда, че изоставаме. На връщане иска среща с Брежнев. Ще ви кажа какво чух лично от Живков в тесен кръг. „Като винаги Брежнев ме прие, разцелувахме се и аз започнах да му разказвам колко са напреднали в Япония, като си служех с отделни примери. Той ме слуша доста време, поставяше ми въпроси,  накрая стана, тупна ме по гърба и каза: „Тодоре, там, където трябва, не изоставаме.” Имал е пред вид военната област. „Край. Да отидем да пием по една водка и да обядваме.” Живков завърши: „Не можем повече да разчитаме на Съветския съюз. Да вземем да активизираме нашето разузнаване. Да създадем дружества, различни форми за търсене на нови технологии. Дайте на наши хора пари да направят фирми в чужбина, за да вкараме научно-техническия прогрес. Крадете, купувайте, въпросът е да развием техниката.”

- Кой присъстваше на тоя разговор?

- Мисля, че Луканов, Дойнов и Стоян Марков, но основният играч беше Андрей. Казаха на Живков, че ще трябват пари. Не помня колко, ама примерно 50 милиона. След това веднъж Георги Атанасов спомена, че са дадени още 100 милиона. За да се харчат държавни пари, трябваше да се разпореди председателят на Министерския съвет. Затова той трябва да знае.

- Чакайте, тук има някакво противоречие. Георги Атанасов става премиер през 1986 г., а Брежнев умира през 1982-а.

- Е, на онзи разговор може да е бил и Гриша Филипов. Но Атанасов не може да не знае, защото после стана министър-председател, а първи заместник му беше Стоян Марков.

- Значи в задграничните дружества са вложени 150 милиона. Лева или долара?

- Не мога да кажа. Сигурно долара. Тогава се разшири разузнавателното управление. Тия хора, на които дадоха парите, ги взеха като свои. През 1990 г. новият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев закри научно-техническото разузнаване и тези фирми. Проявих интерес какво става. Попитах: „Направи ли се инвентаризация на външнотърговските дружества?” „Не знам, Гриша. Нямаше време.” Моето тълкувание е, че Семерджиев под давлението на Андрей Луканов е дал заповед да се закрият дружествата, без да се прави инвентаризация. Тия хора, у които останаха парите, са се отчитали или пред Андрей, или пред Огнян Дойнов. Може и пред Стоян Марков, но вероятността е по-малка. Откъде Дойнов имаше пари да купува имоти в чужбина? По моему от тия, които останаха зад граница.

- Огнян Дойнов е работил при Робърт Максуел. Освен това беше в конфликт с Андрей Луканов след 10 ноември. Не беше ли загубил влиянието си?

- Те се скараха, ама после се споразумяха. Бях вече следствен, ама още ходех в старото Народно събрание. Веднъж критикуваха Дойнов. Той беше вече отзован от Норвегия, стана и каза: „Не искам да занимавам депутатите, тук е описано всичко за Андрей.” Даде една папка на председателя на парламента Станко Тодоров и си седна. И отново го върнаха посланик. Попитах Станко: „Нали Огнян беше отзован?” Той ми каза: „Договориха се нещо с Андрей.” Ама какво – не знам.

Интервю на Крум БЛАГОВ