nabore.bg

Чиста и свята е надеждата и мечтата да станем  и бъдем чиста и свята република... Едно послание на Дякон Левски , на Апостола на свободата и най-великия българин Васил Иванов Кунчев.

   Отново отрупахме паметника му „там някъде край София” с венци и цветя, повечето закупени с фактури и от държавната субсидия на елита в българската политика, извън сметките им в личните им тефтерчета, а с  неговото тефтерче само се  гордеем и го цитираме в отговорните си речи и слова в юбилейни дни и по тържествени поводи. За да кажем примерно, че още не сме станали чиста и свята  република, че това е дело на всинца ни, че това не е стороено от нашето и предишните поколения, а трябва да го направят някой ден бъдещите ни сънародници...

Ние сме парламентарна република, чието Народно събрание повече „атрофира и прилича на нотариат на премиера”, отколкото да вдъхва надежда, че ще станем скоро чиста и свята държава. При такъв дневен ред, при такива изказвания, питания, при такива реплики, гласувания, при такова съотношение между дебили и нормални избиратели и избранници...

Кажете ми как да не се срамувам

 от парламентарната си република, като ме ръководят хора като Спас Гърневски, Тома Биков, Георги Марков, Данаил Кирилов, Десислава Атанасова, Димитър Главчев, Цветан Цветанов, Менда Стоянова, да не споменавам и Антон Тодоров, Методи Андреев, Цецка Цачева и останалите ренегати и исторически плазмодии... Какъв морал трябва да имаш, за да приличаш на всеки, който е прототип на автора на репликата: „Крадецът вика крадеца”,или „Циникът обвинява циника”?!

     Какъв морал трябва да имаш, да обявиш официално: „По–добре фашист, отколкото комунист!”. Още повече след като си бил и такъв преди това, сменил си партийна принадлежност, коалиции и си се окичил с гражданска квота в селската си битност в българската временна политика...

     Тази година Алеко Константинов навърши 155 години от рождението си, но Ганьо Балкански е безсмъртен и е  по-жив от всякога... Каква свята и чиста република с такъв арогантен цинизъм в парламентарната зала, с такова посредствено равнище на държавните  мъже, с такава лексика в кулоарите на Народното събрание, в телевизионните студиа!

       Какви патриоти и какви граждани, какви народни представители са онези, които

дори в речника си вече не ползват понятието народ,

 а електорат и за тях народът е „материал”! За тях вече народът е простолюдието, тълпата, която ръкопляска и се води по акъла им, гласува безропотно и се продава и купува, независимо, че това било престъпление по време на вота...

    Изчислете грижата им в справки. Осем пъти е разликата в доходите на населението! Два милиона са под  прага на бедността, благодарение на далновидната им политика! Благодарение на „стабилната политика” на днес управляващите! Нещо повече. Само преди дни управляващите законно си вдигнаха месечните възнаграждения с още  297 лева, а прагът на бедността е вече 314 лв. Вероятно и коледни и великденски бонуси ще им се полагат!? Като на всички онези, които има месечни доходи под триста лева и им дават по двайсет евро за бъдещата чакалня в Еврозоната!

    Каква чиста и свята република, Дяконе, като у нас все повече даваме подпора на глупци! Каква чиста и свята република, когато все повече колкото и времето да е в нас и ние него да обръщаме... А си оставаме същите роби и наблюдатели на едни промени, които сменят бзогледно страниците в учебниците по исторя и морал, сменят табели и наименования, но с нищо не се променят в посока „чиста и свята република”...

   Чистата и свята република, уви, продължава да е само чиста и свята надежда за утре, задача на някое следващо поколение може би.

Лозан ТАКЕВ