nabore.bg

"Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност... "

проф. Роже Бернар, известен френски славист 

История

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа”, по думите на големия руски славист и културолог акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г.,  където се споменава за честване на 22 май 1813  г. в Шумен (датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.нар. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи  от Шумен.

В съвременната историография се приема, че за първи път в епохата на българското Възраждане на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров  се организира празник на Кирил и Методий – създатели на първата славянска азбука, глаголицата.

Поздравяваме читателите си с едно стихотворение, посветено на създателите на българската азбука - Солунските братя Кирил и Методий.