nabore.bg

Сега се вади празът, но трябва да го правим така, че да го съхраним колкото се може по-дълго време. Никакво изскубване, особено от по-сбити и сухи почви, защото се  наранява, а това се отразява на съхраняемостта му. При всички случаи трябва да се подкопае внимателно, преди да се изтръгне от почвата. Тогава изскубнатите растения се почистват от сухите и повредени листа, върховете на останалите се прерязват на 15-20 см над мястото, където се отделят от стъблото, а корените се подрязват на 2-3 см. Така подготвените стръкове могат да се запазят добре и продължително време, като се засипят до две трети от дължината им с пясък или пръст от градината. Най-добре се запазва в изба, барака или друго закрито помещение. Необходимо е на пода да се насипе чиста, лека, песъчлива, умерено влажна почва с дебелина на пласта около 30 см. Оформя се леха с бразди на около 15 см една от друга. В една бразда се нареждат 2-3 реда праз, по възможност изправен, и се зарива на височина 25-30 см. При силни студове се покрива с 15-20 см суха едра слама.

Празът може да се съхранява и на открито, но при продължителни студове понякога измръзват 30-40 % от растенията. За съхранение на открито се прави леха, широка до 1,5 м, в която се оформят бразди, дълбоки 30-35 см. Във всяка бразда се нареждат два реда растения, изправени и зарити с пръст на височина 5-10 см по-ниско от горния край на лъжливото стъбло. При трайно понижаване на температурата лехата се покрива допълнително с 15-20 см пласт от едра, суха слама, рогозки или царевичак. Полиетилен или подобни на него материали не се използват, защото растенията се задушават и започват да гният.

Наборе.бг