nabore.bg

В безкрайния ни преход и това доживяхме – да гледаме, да слушаме  нескончаемите безплодни пререкания в нашето народно събрание и да се чудим как се роди у нас тая пълна лудница!  Ежедневно се срещаме и с хора, които си приказват сами. Някои от тях са със странен поглед и с необяснимо поведение. Чести, прекалено чести станаха както самубийствата, така и убийства на близки хора, на родственици, на съпрузи... Всеки ден ни заливат съобщения за страшни прояви на психично болни хора у нас. Опасно луди застрашават околните! Разиграха се ужасни трагедии в някои селища. Лудна народът ни! Статистиката е потресаваща! Увеличават се болните с психични отклонения. Ще се прави национален регистър на тези пациенти. Едва ли само регистърът ще ни спаси от тази напаст, защото броят на пациентите е голям, а специализираните болници и заведения не ще могат да ги поберат. Пък и така, както върви, държавата ни ще стане една голяма лудница! Явно е, че първо трябва да се търсят и отстраняват причините за това “полудяване”!

     Ами помислете си защо стана така, че нервите на много хора не издържаха! Ние вече тридесет и три години живеем в стресираща обстановка. През всичките години на прехода сме в жестока борба за оцеляване. През какви ли не изпитания преминахме! И още с по-лоши изгледи за бъдещето ни плашат. Още в началните години на промяната се разбра, че иде само разруха и хаос. Срина се всичко - икономика, образование, възпитание, здравеопазване, култура. Властта взеха хора некадърни, некомпетентни, немилеещи за народа. Питаме се непрекъснато: “Ама тия, дето ни управляват, наред ли са?” Повече от три десетилетия берем “плодовете на демокрацията”! И все от  трън, та на глог! Даже стана още по-лошо, защото се възцариха безработицата, корупцията, престъпленията, безогледното ограбване. Несигурността е нашето ежедневие! Няма човек неокраден, неощетен, непострадал от новите “порядки”! Ежечасно ни заливат абсурди и парадокси. Как да запазиш човешкото у себе си? Как да си опазиш здравето, морала, душата си от мръсната пяна, която не ни дава глътка чист въздух? Мир и спокойствие нямаме! Сега и мирът в света е застрашен! Военните действия в Украйна, в сърцето на Европа, се отразиха на политиката , на икономиката, на психиката на всички, на всичко...

    Всъщност ние “полудяваме”, защото не можем да си обясним защо у нас не се оправят нещата. Нормалните хора у нас не намират отговор на жизнено важните въпроси: “Защо нашите управленци ни хвърлят един срещу друг? Защо те не обичат народа, мразят българите, които управляват? Защо не работят за хората, а мислят само за себе си? Защо управленците ни богатеят на гърба на народа, а хората обедняват?” Ето, тези хиляди “защо, защо, защо”, за които няма отговор, ни побъркват!

    Затова е важно да се възцари редът у нас, да има работа за всички, особено за специалистите, които да бъдат уважавани и добре заплатени! Да има почит и подобаващо възнаграждение за онези, които заслужават това с работата си, с делата си. Иначе, ако продължаваме да живеем в такава убийствена несигурност, в такъв хаос и безпорядък, със сигурност ще “изтрещим” всички!

    Убиват ни и с това, което е пред очите ни. Пътуваш из хубавата ни красива страна и ти се плаче, защото от всяко селище, от всеки град те посрещат и изпращат руините на предишните фабрики и заводи, тъмните дупки на изтърбушените врати и прозорци на някогашните работещи, произвеждащи и процъфтяващи предприятия, които даваха хляб и работа на хората. И не се оправят тези руини! Нямат ли стопани, няма ли кой да ги преобразува, да ги оправи? Защо страната ни прилича на току-що напуснато бойно поле?! Сякаш току-що си е отишла някаква ужасна разрушителна война!

   Милиони българи се юрнаха по света за препитание. Колкото и да са успели там, далече от роден дом, от близки и роднини, сигурното е, че тях ги мъчи носталгията, че мислят за родината си, за изоставените си домове, че сънуват България! Как и тези българи зад границите ни да са здрави? Как и ние да не мислим за тях?

    Как  да не страдаме, как да не боледуваме, като няма никакви изгледи, никакви перспективи за подобряване на обстановката у нас? Кой да ни вдъхне вяра, че пак ще имаме спокоен и сигурен живот?  Нервите ни като въжета да са, пак няма да издържат на това неистово напрежение, на което сме подложени вече четвърт век! Даже много издържаме! Особено много издържаха жените у нас, защото те понесоха най-много от тая пуста промяна! Как да изхранят семействата си, как да отгледат децата си, как да ги възпитат? А мъжете се оказаха по-слабите. Много от тях не издържаха и  се предадоха. Предпочетоха да си отидат от този свят, в който не си намериха място за реализация. Не успяха да си намерят нито работа, нито решение за професионалната си изява, нито средства за издръжка на семействата си.

   Безсмислието на промяната у нас направи труден и почти невъзможен животът ни. Прибави се и безсилието на хората да се справят с непрекъснатата криза у нас. Ето ги основните причини да се увеличават пациентите на психиатричните клиники  у нас!  Важни са и въпросите колко лекари и колко клиники имаме за тези болни хора. И как се лекуват? Как ще се обгрижват? Болни въпроси в болното ни общество, което живее в една пълна лудница!

Петра ТАШЕВА