nabore.bg

Пред религията на Доброто всички сме равни, но и равнодушни

В държава без конкуренция всичко се развива бавно – и идеите, и изкуството, и науката. Бог се грижи за доброто у човек, но човекът, живеещ без конкуренция, предпочита да го управлява лошото.

И когато го управляват лошо, се муси. И понеже не знае какво е конкуренция, диша си, без да му текне, че няма свой кантар за ценностите, че те не се продават на пазара за души, а се наследяват и възпитават.

Човекът, който се развива бавно, е сърдит и на Господ. Изобщо не му бил помагал – не му дарявал обилна храна и избрани напитки, не му доставял маркови дрехи и скъпи обуща.

Бавноразвиващото се общество отглежда бавноразвиващи се граждани

 – живуркащи живота си жители, лесно управляема машина за гласуване, сгъната в кьошето на кошарата сган. Животът без конкуренция произвежда доморасли писатели-писарушки, поети-послушковци, ревящи срещу властта довчерашни властници... Когато живата конкуренция е мъртва, и бизнесът не е никакъв бизнес, а  начин да се краде, съобразно законите – малцина произвеждат, всички търгуват, малцина рискуват, мнозинството кротува и чака като чакал поредната мръвка от обществените поръчки.

По-бавноразвиващите се страни и народи са и по-бедни. В тях хората не могат да си организират държавност. А държавата без държавност денонощно работи срещу собствените си граждани, които са мрачно безпомощни спрямо други организирани общества и народи.

Ето защо около нас не виреят идеи,

 не се правят реформи, имаме избори, но нямаме възможност за избор... И се налага да доживеем живота си в обкръжението на оскърбени люде, за които е обидно да си жив.

Честно казано, човек може да върши добри дела и без да го е страх от Бога. Достатъчно е да знае какво е срам. И какво е безсрамие. Достатъчно е да бъде добре възпитан, да изпитва удовлетворение от постъпките си, да зачита името и честта на семейното си. Ако детето е от добро семейство, то ще се възпроизведе в добри деца. И те ще направят същото. Ако вкъщи никой не спазва правилата на най-важните морални заповеди, ако не му е казано какво е добро и зло, какво е доблест и достойнство, детето от този дом е обречено.

Днес обречените деца у нас са в пъти повече от възпитаните. Защото

невежите произвеждат себеподобно невежество.

 Спасението е в ръцете на държавата: или в изучаване на вероучение или в задължителните часове по етика, които да дадат някакъв шанс на малчуганите, чиито родители са прости, зли и зловредни, да станат добри хора. Но трябва отнякъде да се започне.

Вместо това продължават споровете дали Бог трябва да седне до децата ни на училищния чин. Раздорът не бил толкова между много вярващите и изобщо не вярващите в Бог, а опасенията, че в смесените райони вероучението ще раздели малчуганите по религиозен принцип.

Сякаш и сега не са разделени. И сякаш не знаем, че в мюсюлманските семейства в България, макар и в условията на патриархален деспотизъм, децата са много по-добре възпитани и благочестиви. Докато при нас пъпната връв на християнските традиции е срязана и хвърлена на псетата, а идеализмът на нашите читави бащи и майки е отдавна сатанизиран и обявен за престъпен. Но те имаха чест, бяха чисти и честни до наивност.  

А всичко е толкова просто:

 едва ли ще се намери квартален поп или махленски имам, който би възроптал, ако в часа на класния учител започне да се проповядва:

1. Животът на човека има възвишена стойност. 2. Всеки човек трябва да има доблестно поведение. 3. Колкото човек е по-морален, толкова е по-внимателен във взаимоотношенията с околните. 4. Трябва доброволно да пазим онези, които имат нужда да бъдат пазени. 5. Всеки трябва да се отнася към обществото, така както очаква то да се отнесе с него. 7. Човек трябва да се интересува от нуждите на цялото, а не само от своето. 8. Не отлагай доброто дело, а го стори веднага. 9. Човек трябва да подбужда приятелите си да правят добри дела. 10.Ако станеш причина друг да стори добро, все едно ти си го сторил. 11. Много е важно всеки да има добро име. 12. Облеклото също има отношение към името на човека. 13. Добро име ще има всеки, който е добър в очите на Бога, и в очите на хората. 14. Доброто име остава добро, дори и след като човек си отиде. 15. Ако човек се издигне, да не се възгордява, а да си остане същия скромен човек, какъвто си е бил допреди да влезе във властта. 16. Човек трябва всичко да върши като се ръководи само от правдата и честността и в името на доброто в тях, а не за уважение и слава. 17. Човек не бива да се мисли за много важен и да търси на всяка цена уважение. 18. Никой не бива да се подиграва с достойнството на другите живи същества. 19. Не трябва да се държим високомерно нито в къщи, нито навън. И т.н.

Всеки добронамерен читател може да добави към този списък своите нравствени правила, без значение дали вярва в Христос или в Мохамед.

Пред Религията на Доброто всички сме равни, но вместо това почти всички сме равнодушни. Обществената среда у нас е лоша, мрачна, завистлива, злобна. Трябва да отворим Небето над България и да го проветрим.

Докато не сме превърнали страната си в душегубка. 

Румен ЛЕОНИДОВ