nabore.bg

Какво гледат и слушат хората – простотии, глупости, цинизми, щуротии, голотии и срамотии

      ВСЕКИ НАРОД СИ ЗАСЛУЖАВА УЧАСТТА!? Чували сте фразата, а може би сте я и произнасяли. Тя днес много често присъства в нашето социално  пространство, в нашия труден живот. Аз не я обичам, не смея и да я изрека. Не искам тя да се отнася към нашия български народ. Към МОЯ НАРОД! Аз съм негово чедо, от него съм родена, от него съм отгледана, от него съм възпитана, от него съм изучена! Много ме огорчават всички, които казват “този народ”, “един народ”, “народът, който…”. Ние, българите, всичките ние тук, в България и другите, пръснати по света, сме потомци на славен и горд народ. На народ, дошъл от далечни земи със заръката на древен и мъдър водач, който завещава на своите деца, водещи людете, да търсят нови земи, да устройват нова държава, но да не забравят, че трябва да бъдат ЕДИННИ! За да оцелеят, за да живеят, за да пребъдат! И всеки път, когато се забравя тази свята заръка за устойчивостта, целостта, здравината на снопа от пръчки, ние търпим щети, загуби. Ние винаги плащаме скъпо и прескъпо за разединението си. Затова не бива да се поддаваме на влияния, моди и ереси, които ни отклоняват от светите наши корени, благодарение на които ние сме имали славно минало. Благодарение на нашите изконни корени ние имаме велико наследство от народни творения, приказки, песни, притчи, пословици и поговорки, които достойно ни  представят в световната културна съкровищница. Ние, народът с една от най-древните култури на земята, с писменост свята, с литература и с поезия голяма! Достойни български синове и дъщери има в почти всички области на науката, изкуствата, в спорта! Да изреждам ли още с какви дела големи, велики са се прочували, славят и днес БЪЛГАРИТЕ!?

    И сега да се произнася тази фраза , ЧЕ СМЕ СИ ЗАСЛУЖВАЛИ УЧАСТТА да бъдем едни от най-бедните, едни от най-нещастните, едни от най-крадливите, едни от най-големите мошеници, измамници и изнудвачи в света! Какъв позор!  Тежка жал, черна мъка свива сърцето ми! Кой докара до там нашият народ да заслужи такава зла и срамна участ?!

   Помислете кога българите са били побеждавани, поробвани? Когато са били разединени. Когато държавата е била слаба - заради управници, които са мислели повече за себе си, за СВОЕТО, а не за ОБЩОТО, НАРОДНОТО. Така били свивани границите на обширната ни и силна държава, така била разкъсвана страната ни, така сме загубили много, много!!! Всички ги знаете тези исторически примери, когато за много години, за векове държавата ни е изчезвала от световната географска и политическа карта. Но никога не бива да ги забравяме тези мрачни и злокобни наши исторически съдбини!  И трябва, задължително е да ги научат, да ги знаят, да ги помнят нашите деца и внуци - БЪЛГАРЧЕТАТА!

   И въпреки тегобите, въпреки унищожаванията, кланетата, опожаряванията, въпреки всички поробвания, войни, разколи и разкъсвания, моят народ не само е оцелял, но е запазил най-светлото, най-хубавото! Запазил е вярата си, езика си свещен, традициите си, обичаите си! Съхранил е ценности, които могат да бъдат създадени само от високо трудолюбиви, много талантливи и твърде способни хора! Помислете си само с какви красиви съдове, домашни вещи, тъкани, везма са си служели нашите българи още от най-древни времена! Какъв усет за естетика ги е водел във времето, в епохите, че те са останали хубави, красиви, умни! Как и в най-мрачните си исторически периоди музиката, песента са ги крепели, опазвали от посегателства! Ами народният хумор, смехът, оптимизмът, който никога не е напускал българската душа!  Какви само жизнерадостни мъдрости е измислял моят остроумен, хитър и  находчив народ! Нямат край неговите славни герои - деца на  Хитър Петър, които с ум и разум побеждават злото, измъкват се от всякакви невъзможно - трудни ситуации  с хитрост, с усмивка и с утвърждаващ смях !

  И днес моят народ да бъде доведен до жалкото положение да се краде, да се убива, да рови в боклуците на Европа, в кошчетата за смет на големите градове, за да ОЦЕЛЯВА! Кой докара до там животът на обикновените българи, че  да стане ужасен, страшен, че да бъдат ежедневно ограбвани, убивани старци и деца? Кой докара до там хубавият и способен български народ, че умни, образовани и кадърни специалисти да са без работа? Кой принуди  децата ни да напуснат отечество, родна земя, семейно огнище и да си търсят хляба по чужди земи? Кой разсипва здравеопазването ни и се стигна до там, че хората мрат без лекари и болници? Кой остави обикновените българи да ходят вече без усмивки, без зъби, жалки и безсилни? Кой съсипва българското училище, че в него деца се гаврят със светините ни, убиват се? Кой недолюбваше българския учител и го откъсваше от най-святата мисия, че се разсипа възпитанието и образованието? Кой е виновен, че земята ни пустее, че е засипана с боклуци, че не ни храни вече? Кой направи така, че опустяха китните ни села, че се превърнаха в руини фабриките  и заводите? Кой е виновен, че се поругава свещеният ни майчин език, че се задръства с вредни и ненужни чуждици, че обеднява, че се отчуждава от речта на децата ни?  Кой, кой? Народът ли е виновен за всичко това? За всичките беди народни са виновни само ВОДАЧИТЕ! Виновни винаги са били УПРАВНИЦИТЕ! И днес пак “народните” ни представители, тези, които решават всичко, които държат съдбините български, носят ГОЛЯМАТА ВИНА за участта на моя народ! Защо забравят днешните ни министри, че “министър” - това е слуга народен! Че без народ няма управници, няма министри! Защо продължават да се делят на “наши” и “ваши”, защо си прехвърлят леко и безгрижно вините, когато те всичките са деца на България, рожби са на един и същ народ?! И те са тези, които неправилно са водили хората, които грешно са управлявали! Наказания заслужават всички, които разединяват българите, които забравят корените си родни! А какви вреди и пакости ни нанесоха нароилите се многобройни партии у нас, които сееха и продължават да сеят разкол, разединение, делби на „наши” и „ваши“, на „тези” и “онези”! 

   Повече от 30 години народът ни върви назад в своето социално и културно развитие. Какво гледат и слушат хората? Простотии и глупости, цинизми и щуротии! Голотии и срамотии! Как няма народът да затъпее, да опростее?! Как искате да остане умен, разумен, правилно да преценява, за да избира най-подходящите си управници ?!  Всичко у нас се прави, за да  оглупее народът, да не може да разсъждава, да не може да разбира вярно нещата, да не може да избира,  да  стане слаб, немощен! Да се постави на колене! Народ, оставен без работа, без заплащане за труда си, е жалък и неспособен. Така се  върви към пълно  подчинение, към изчезване. Към това ли се стремят нашите управници?

    Искам да вярвам, че моят народ все още има жизнени сили, мощ, за да преценява  кои са онези водачи, на които може да се довери, да се опре на верните хора,  за да го поведат по правилни пътища, за да излезе от дълбоката и страшна бездна, в която е попаднал! с Затова трябва да се допита до опитните, до старите и изпитаните, до разумните и мъдрите, да се вслуша в техните съвети и да прогледне в ИСТИНАТА! Не бива да се дава  властта ` в ръцете на случайни , неподходящи и некадърни управленци!

    Моят народ не бива да бъде подценяван! Искам да вярвам, че той ще  събере ум, сили  и пак ще възкръсне като феникс от мрака, в който е вкаран! Той е доказвал това и пак ще го докаже! Ще отстрани, ще накаже виновниците, които причиниха днешния застой, сегашното опустошение. Искам да вярвам, че българите ще се осъзнаят и  ще  се доверят на  истински водачи, ще се опрат на умни, верни, способни свои синове, които няма да продават земите и богатствата му на чужди. Нужни са ни водачи, които ще направят така, че да се върнат синовете и дъщерите български в Родината си. За да заживеят спокойно и щастливо трудовите българи! Вярвам в моя народ!

    Кажете, мили българи, има ли надежда?  Ще засияе ли светло красивата ни българска земя? Ще  се засмеят ли пак красивите българи? Ще се успокоят ли, ще  заработят ли спокойно хората,ще  има ли  разбирателство, ще  бъдем ли, ще  пребъдем ли?

     В 1937 г. родолюбивият ни писател Стилиян Чилингиров завършва книгата си “Какво е дал българинът на другите народи”, в която пише: „Народ, който се самоуважава, за нищо на света не трябва да се самоунижава.”

Петра ТАШЕВА

petra_t@abv.bg