nabore.bg

Нали сте чували песента на Кичка Бодурова: „Ей живот, накъде си се забързал, спри, недей, ти не си ми омръзнал”? Нека пак си припомним тези думи и ние, от набор 1945 г., които сега навършваме 70. Честито на всички! 70 години са достатъчна за уважение и почит възраст, това е толкова много и толкова малко. Това е платинен юбилей, сребърни коси и безценни спомени. Да, „а бяхме млади”, със смели мечти, с отворени за полет крила...

Някои осъществиха мечтите си –

това са щастливците, на някои прекършиха крилата, но те не се отказаха – това са ентусиастите, други поеха по трънливата пътека на живота в обикновен делничен ритъм. Трудно или леко – всички ние от набор 1945 г. станахме достойни и уважавани граждани на републиката. Браво на нас! Нашето поклонение, родено на границата на една жестока човешка касапница (Втората световна война) изнесе на раменете си целия социализъм. Трудът бе лозунг, гордост и достойнство. И ние се трудехме – с петилетки и без петилетки – просто се трудехме в делничен и празничен ден. Партийни директиви изплащахме с  пот,  излъгана остана наш`та  обич в доброто, в човека. На 45 години изпяхме „45 години стигат” и пак изправихме чела високо и достойно. Виждам дните на много митинги и много „ура”. За какво ли?

И дойде новото, старо време на капитализма

(то няма друго име), това време постави паричен израз на всичко от живота. Отрекохме всичко направено за тези 45 години . А това е половин век живот. Каквото и да се говори, както и да се кръщава „носталгия по миналото” – това е време, през което ние живяхме и още сме живи, и помним доброто и злото. Никой не може да ни отнеме самочувствието и гордостта, че ние творихме и строихме много и много в тази земя, родихме и отгледахме деца, които сега са далече по света и смайват западните господа със знанията и уменията се.

На среща с историята,

няма да зачеркнем тези 45 години,

защото „всичко тече”, но построеното от нас остава.

Ние имахме машини и рози, строители на скеле с грапави здрави ръце, работници в масло омазани, стругари и шлосери, миньори и трактористи, щедри поля със жита,  завод до завод, а сега имаме бурени и протегнати ръце за просия. Както беше го написал Пеньо Пенев, поетът с ватенката:

            „Животът своето от нас ще вземе,

            и весело ще пее като капчук,

            когато за наследници след време,

            ще дойдат нашите потомци тук”

Не няма да се завърнат нашите потомци от чужбините,

защото България ги захвърли в чужди краища.

Те нямат богатството наречено Родина, те печелят пари, техните деца не носят български имена.

Бъдете живи и здрави мои сънаборници от 1945 година!

Честита 70–годишнина! Поздравления към всички!

Специални поздравления към моите сънаборници от с. Паламарца, община Попово и моите съученици от гимназията „Хр. Ботев” в Попово! С най-добри чувства към всички 70-годишни юбиляри, по случай най–българския ден 24 май!

Недялка ДОБРЕВА, с. Паламарца, Търговищко