nabore.bg

Бях взводен на Парцалев, казармата се тресеше от смях, спомня си доайенът на туристическата песен

Наричат бай Борис Стрински доайенът на туристическата песен у нас. Композирал е над 150 планинарски песни, хармонизирал народни песни и самоковски стари градски мелодии. Почетен гражданин на Самоков е, където създава гнездо със съпругата си. Срещаме 85-годишният пенсионер на Черни връх - ще дирижира хор “Планинарска песен”. Скромен, с огромна усмивка, сладко ни разказва за любовта си към планината. Пази я и до днес. Да не бяха само бастунът и болките в кръста и краката - още ще бере минзухари, както някога на младини - из Пирин, Стара Планина, Осогово, Рила, Родопите...

Бай Боре ни разказва,

че не може без планината и без музиката.

Въпреки че е самоук, сам е учил и нотите, и хармонията става неизменен ръководител на хора на ветераните туристи при дружество “Рилски турист” в Самоков. Творчеството му включва и 30 маршови, църковни и други песни. 18 песни е написал за родния край и 8 за Самоков и Долна баня, където е роден. Автор и е на вече 8 сборника с песни. Стрински завършва задочно механотехникум и Полувисшия институт за учители-специалисти. Работи като счетоводител, майстор-стругар и преподавател в механоелектротехникума "Вапцаров" в Самоков. "Скромната ми композиторска дейност дойде при мен късно - спомня си днес бай Боре: “Свирех в оркестри, и то много добри, съпровождах или ръководех вокални групи и хорове, но музата ми, желанието ми да композирам песни, дойде, след като започнах работа с ветераните туристи при "Рилски турист". Водих се от примера на моя приятел и колега - покойния Филип Аврамов,

с когото бяхме като братя,

 а по-късно и от моята рожба - детския хор "Рилчета" към училище "Станислав Доспевски".

И сега Скрински продължава да ходи из баирите. През август качил Мусала, за да дирижира състава по случай празника на Рила, а скоро се върнал от Стара Загора от прегледа “Средногорско ехо”. Спомня си как като младеж катерил Мусала на кон, заради багажа. Предложили му да язди с акордеона на ръце и днес с гордост разказва тази история. “Натоварих багажа на единия кон, а на другия се качих. С нас бяха един лейтенант и един старшина от милицията и те с коне, а аз яздя между тях. Хайде сега, посвири с акордеона! Така ми казаха и аз засвирих. Всички, които ни срещнаха по пътя ме взеха за милиционер, който се качил на кон и свири на акордеон, та гората се тресе!”

“Служех войних в Чепеларе, заедно с актьора Георги Парцалев. Той бе в театралния състав, а аз му бях взводен командир”, разказва Стрински. Спомня си, че актьорът, с когото станали приятели,

 тръгнал от централния ансамбъл на строителни войски.

 Помни го с безсънните вечери в поделението. “Вечерно време цялото помещение с 30 човеке се тресеше от смях от вицовете и смешките, които Парцалев разказваше.” Цяла нощ комикът разказвал хуморески, а бъдещият музикант не можел да мигне. “Стига бе, остави ни да спим, бе! До гуша ми дойде!”, така му казвах. Бяхме добри приятели, а след години, парцалев идваше в Самоков в къщи и носеше по два билета за театралните му представления. Беше роден за артист и с много добра душа!”

С жена си нямчат огромни пенсии, но не се оплакват. Най-голямата им гордост са децата. “Единият син е машинен инженер и има в дома си работилница, изнася продукция за Франция, другият прави кадастралния план на столичните квартали. Третият е главен районен ветеринарен лекар в Чепеларе. Радост ни носи и внукът - строи магистрала “Струма”, доктор е, инженер на геодезическите науки. Внучка ми пък завърши журналистика!”

За политиците бай Борис казва: “В момента има 30-40 свестни в парламента, останалото е боклук!”

Драгомира ИВАНОВА