Архивите са живи
- search
- Всички
Записки на стария репортер: Певецът Борис Христов едва не ме наби
Жестоко се провиних към великия Маестро - но от характера му пострадах не само аз, патиха големи диригенти и актьори, дори примадоната Мария Калас
Ако някой бе създал опера за Зевс, ролята на Бога гръмовержец можеше да бъде изиграна само от един човек - Борис Христов. Интересни са не само проявите на гениалност на този велик певец, а и на тежкия му характер. Директори на „Метрополитен” и „Скала”, именити диригенти, елитни актьори, не смееха „да му газят водата”, а ако се опитваха - върху главите им се изсипваше божествения му гняв. В средата на миналия век в Рим предстои премиерата на „Медея” от Керубини с Борис Христов като цар Креонт и Мария Калас като магьосницата Медея. На репетициите примадоната почва да капризничи и да преправя мизансцените. Българинът едва я изтърпял и прогърмял: „Тук царят съм аз и ще застанеш където ти кажа”. Едва не напердашил – а нататък конфликтът станал и личностен, скандализирала се дори публиката и дълго италианската столица живяла със „свадата на гениите”. От Гръмовержеца си изпатих и аз. Годината е 1976. След трийсетгодишна пауза
и леденостудена война между Изтока и Запада,
накрая режимът в София му даде входна виза. Христов пристигна и с артистична мисия - да направи концертен запис на операта на Монтеверди „Коронацията на Попея”, където играе философа Сенека. Избрал бе да му партнират певци от операта и хора на радиото, единственият чужденец в продукцията бе диригентът - италианец, негов приятел. Записваше се в голямото първо студио на радиото. Методи Матакиев, диригентът на хор „Гусла”, където пеех тогава, се бе сдобил с два пропуска и ми подари единия. На зрителските столове в студиото седяха само десетина души, явно Маестрото не е искал публика. Седнах най-отпред, на метри от нотния му статив. Появи се диригентът, дребничък мъж в черно поло, солистите и хорът се бяха подредили и тихо се разпяваха. Появи се и тонрежисьорът, направи уточненията - и записът започна. Борис Христов често спираше и говореше нервно на италиански на диригента, той кимаше мълчаливо и изпълняваше поправките, явно началникът в случая не бе той. Тогава именно проумях истинската природа на Борис Христов - на естета перфекционист, недопускащ никакъв компромис. … Същата вечер имах късмет, записваха се сцените със Сенека.
Маестрото изпяваше своите фрази съсредоточено
и с нерв, явно отдаваше голямо значение на продукцията. И тук се разигра екшънът. Дойде моментът на централната ария, в най-важния й момент Христов сграби пеша на сакото, сви го на топка и го натисна на гърдите. Стана ми смешно, обърнах се към Матакиев и пародирах жеста като също си смачках сакото. Именно тук пострадах. Борис Христов спря и се обърна към мен. Беше ме видял. „Млади човече - избуботи ядно - подиграваш ли ми се !” Излишно е да казвам, че станах на запетая. Свих се - и една ръка ме хвана за яката. Беше охранителят. Избута ме към изхода, за минута обаче се съвзех и го ударих на молба - нека да вляза тайно, ще стоя в ъгъла по-нисък от тревата. Смили се и ме пусна. Дочаках края, Борис Христов си тръгна бързо с жена си Франка, навън ги чакаше бяло Пежо. И днес се чудя на смелостта си - пред колата го приближих и му се заизвинявах: Маестро, моля ви за прошка, певец съм от родния ви хор „Гусла”, ние всички ви боготворим. Той замълча, влезе в колата и отвътре рече - щом си гусларче, простено ти е... знаеш че утре в храма ще пеем, хайде до виждане. Наистина се бе съгласил доайенът ни на това което чакахме половин век - да пеем заедно и то в „Александър Невски”. Имаше той сантимент към катедралата, нали там беше започнал кариерата си като църковен хорист…
На следващия ден облякохме фраковете,
строихме се пред олтара. И възнаградихме нашия Маестро с любимата му „Черней горо”. После той запя ”Благословенное мирное житие” - и храмът се изпълни с мощния му глас. Завършихме и ние с мощното стогласово „Многая лета”. Тук отново се показах нахален. Разбутах оградилото го множество и му протегнах за автограф лист от списание със статия и негова снимка. Изглежда позна в мен вчерашния „престъпник”, поклати глава - и ми написа посвещение.
Днес то е в рамка и стои на най-видно място в дома ми. Маестро, прости мене грешния!..
Наско МАНДАДЖИЕВ