nabore.bg

Това вече го съобщиха от СБЖ, но ние колегите от „Работническо дело“ и „Дума“ искаме да честитим на именития габровец този прекрасен юбилей.

Писателят и журналист Борис Данков е роден на 16 април 1941 г. в с. Жълтеш, Габровско.  Завършва Априловската гимназия (1959), а след това – Софийския университет – българска филология (1966) и журналистика (1984). Създател е на литературната група „Илия Иванов – Черен“ и издател на литературния свитък „Повик“ (1968). Известно време работи във в. „Балканско знаме“ – Габрово като редактор в „Културен отдел“. От 1974 г. до 1978 г. е журналист във в. „Народна младеж“, а след това до 1983 г. – редактор във в. „Работническо дело“. От 1983 до 1989 г. е кореспондент на вестника във Варшава. След демократичната промяна през 1989 г. е сред екипа на новосъздадения от Стефан Продев в. „Дума“. От 1991 до юли 1995 г. е член на редколегията и зав. отдел „Култура“ на вестника. През 1995–1998 г. е директор на Българския културен институт във Варшава и главен редактор на излизащото на полски език издание „Bułgarska kronika“. След завръщането си в България – отново е завеждащ отдел „Култура“ и член на редколегията на в. „Дума“, от 2000 г. до 2008 г. – коментатор във вестника и редактор на литературното приложение „Пегас“. От 2009 г. завежда отдел. „Четиво“ и редактор на приложението „Пегас“ до 1 октомври 2015 г.

Борис Данков е носител на годишната награда на фондация „Христо Ботйов“ (2004), на Априловската награда за цялостно творчество и особен принос в областта на културата (2007), на наградата „Золотая муза“ (2009), на годишната награда в категория „Печат“ на Съюза на българските журналисти (2009) и на литературната премия с орден „Сергей Есенин“ (2012), годишната награда на Съюза на българските писатели за публицистика (2012) и годишната награда за документалистика и краезнание (2018).  Автор е на книгите: „Магията на словото“ (1986), психографски анкети с публицисти, „Полша – вчера и днес“ (1988), политически очерк, „Сянка на птица“ (1994), стихове, „Хаос“ (1995), стихове, „Енигма“ (1995), стихове, „Колибарски сънища“ (2007), стихове, „Гневни хроники“ (2012), публицистика, „Събеседници“ (2016); разговори, литературни анкети и интервюта с български и чуждестранни писатели и творци, „Минало не отминало“ (2017), към историята, поминъка, етнографията и фолклора на с. Жълтеш и околните села, „Гневни хроники“, том 2 (2019), публицистика. Данков е преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и на книгата на Сергей Есенин, „Изповед на хулигана“ (2007). В литературния печат ползва и псевдонимите Богдан Евлогиев, Богдан Войновски, Богдан Войников и Северин Майски.

Неговото тънко чувство за хумор, погледа му към процесите в културата, към живота на пишещите, към техните творби и мечти остават една искряща и светла диря в изданията, където Борето работи.

Точната му оценка и благородното му желание да бъде сред първите откриватели на дарованията, да подскаже и предскаже бъдещето на културния феномен , неговата прецизност и богат език и днес могат да бъдат университетско начало за мнозина навлезли в дебрите на културологията, и журналистиката.

Бъди все така упорит и плодовит приятелю!

Нека здравето не те изпуска от благородната си шепа!

Да ти е честит празника и да те почетем заедно при следващите ни срещи!

Тържествата на именития габровец ще бъдат, естествено, в Габрово, но нека всинца вдигнем наздравици за Борката! С най-светли пожелания – колеги, приятели и признателни автори!

Колегите от вестниците „Работническо дело” и „Дума”