nabore.bg

Интервю

Проф. Божидар Димитров: С лъв в герба си, македонците казват - ние сме българи!

* Ако Скопие вземе нашето име, знамето, и химна, ние няма да се разсърдим

* Трябва да преминем от парламентарна към президентска република

 

Божидар Димитров е роден в на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ "Климент Охридски", има докторат по история. Старши научен сътрудник II-ра степен от декември 1985 г. Беше министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов. През 70-те години на 20 в. е допуснат да проучва архивите на Ватикана, което може да се оцени като голям успех в епохата на т.нар. „студена война“. През 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ).

- Г-н Димитров, вие сте на мнение, че България трябва да премине от парламентарна към президентска република. Защо?

- От това, което наблюдаваме в последните 25 години, анализаторите виждат прекрасно, че формата на управление, която избрахме при демократизацията, а именно парламентарната република, се е изчерпала. Така се случва на много други места - във Франция, поради тази причина преминаха към президентска република. Какво става? Бързото образуване на политически партии води до там, че електоралното тяло на българския народ се нацепва на многобройни партии. Те преминават сами или чрез коалиции 4-процентовата бариера и правят много трудно управлението. Страната се управлява от коалиционни правителства. Доскоро коалициите бяха тройни, сега стана четворна. А в бъдеще ще стават още по-големи. Политическите партии съставят правителства с коренно противоположни идеи. Те се отказват от много важни неща, които дават облика на съответната партия. Например БСП бе принудена да се откаже от премахването на 10-процентовия данък, от строежа на АЕЦ “Белене” и от други фундаментални неща, които бяха в нейните предизборни послания през 2013 г., когато направи коалиция с ДПС и “Атака”. И сега много партии от четворната коалиция се отказаха от някои предизборни обещания, за да могат да формират правителство. И приеха неща, които никога не биха приели като политически практики. Така страната вече е трудно управляема. Системата на парламентарната република според мен е изчерпана и в бъдеще ще става още по-страшно. Дори днешната ситуация е смешна. Имаме осем партии в парламента, а 41 партии имат депутати. Направете сметка. Така не се управлява държава и затова не вървим напред. И Медведев вече сочи България като лошия пример в Европейския съюз. Минималната работна заплата е 160 евро, а средна работна заплата 300 евро седем години след влизането ни в ЕС. Това е недопустимо. В президентската република всичко е ясно. Там ще останат само две партии или максимум три. Когато дори с един глас спечели една партия, посоченият от нея президент ще може да съставя правителство и да управлява съобразно програмата на тази партия.

- Мислите ли, че политиците ще искат да се премине към такъв вариант на управление?

- Не, защото в момента политиката е професия, която дава хляб и не само хляб, но и “черен хайвер”, образно казано, на много хора. Те не биха се отказали от това. При президентската република всяка малка партия ще изчезне много бързо, тъй като няма да има смисъл да стои в политическото пространство. Ще изчезнат политическите проекти от типа на този на Бареков и много други.

- Какво е мнението ви за членството ни в Европейския съюз? Как вашите колеги историци ще гледат на него след години?

- Одобрявам влизането на България в Европейския съюз по една проста причина - тук на този ъгъл между Европа и Азия, България не можеше да остане неутрална страна. Апетитие към тази земя са и от изток, и от запад, и от север, и от юг още от времето, когато е създадена. Заради това ние трябва да минем към някакъв естествен съюзник, а те са два - Русия и ЕС. Съюзът в момента е по-доброто решение - това е един огромен пазар. Тук има повече демократични свободи, отколкото в Евразия - поне засега. Тя е един клапан, който и пари дава по различни европейски програми. Също и възможност на тези, които нямат работа да работят безпрепятствено, в която и да е точка на ЕС - от Ирландия до Атина. И много българи се възползват от тази работа.

- Каква равносметка бихте могли да направите за прехода - годините след 1989 г.?

- Отрицателна в пълния смисъл на думата. Не мога да кажа, че резултатите от прехода са добри при положение, че България (нещо което не се е случвало и по време на войни) е намаляла с около 2 милиона души, а минималната пенсия е около 80 евро.

- Тази година се отбелязаха 1000 години от смъртта на цар Самуил. Как гледате на мнението на македонците, че той не е български цар?

- Тъй наречените “македонци” са обявили не само цар Самуил, но и много други български герои от Средновековието през Възраждането до наши дни за небългари. Никой не ги подкрепя в усилията им. Напротив, светът им се смее вече. Особено с тези над 70 огромни паметника, които са направили на един малък площад. Така че няма смисъл да се взираме в това. Все по-често в очите им казват, че са българи, поне по произход. Те много се ядосват. Рано или късно те ще признаят своята българска същност, в която няма нищо страшно. Даже могат да се гордеят вече съвсем законно с всички български постижения през Античността и Средновековието.

- Притеснително ли е, че македонците искат да сложат нашия лъв в герба си?

- Не, напротив. Знам как действат нашите хора в Македония - по езоповски начин. Приемайки лъва като български символ в герба си, те практически заявяват ние сме българи, поне по произход, защото всички народи в Европа имат орел. Причината е, че папата дава корони. Само българите, понеже сами са си направили държавата, не са имали нужда от папското утвърждение. Макар че някои наши царе като Цар Борис и Цар Калоян са търсили признание и корона от папата, но лъвът си остава нашият символ. Приемането на лъва от македонците е крачка към ребългаризацията на националното съзнание на македонците. Терминът “ребългаризация” не съм го измислил аз, те са го измислили. Аз само съм съгласен с него. Техният президент каза, че тече опасен процес на ребългаризация. Има едно важно нещо. Каква е разликата между нашата позиция и гръцката позиция по отношение на Македония? Гърция смята Македония за име - и то с основание, на една гръцка антична държава, за част от гръцкото наследство. Затова тя се въпротивява друга държава да носи името й. Разликата е, че ако Македония се кръсти България и ни вземе знамето, химна и всичко останало ние ще кажем: “Браво!”. Могат да вземат името и с някакво прилагателно отпред, например “Югозападна България”. Никой няма да каже “копче”. Две български държави - това няма да бъде уникум. Кипър и Гърция са две гръцки държави, Австрия и Германия са две германски държави, Косово и Албания, Молдова и Румъния. Така че няма да е нещо уникално в света. 

 

Интервю на Адриана ЧАНЕВА

Вестник „Златна възраст”


Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров

Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров