nabore.bg

Разказ

Живея на улица между два високи и дълги срещуположни блока, единият е нашия. Тя е толкова широка, колкото да се разминат две леки коли и  още малко.  От прозорците на единия може да се види какво става отсреща. И хората спокойно можеха да си говорят от балконите. А и се познаваха добре, тъй като бяха съседи от години. И както често става у нас, едната лента беше разкопана за ремонт и изкопът стоеше вече седмица.

            Наложи ми се да пътувам. Изкарах колата от гаража и не можах да потегля. Улицата се оказа затворена. В моята лента бе спрял камион. Навярно шьофорът бе изтичал някъде за малко. Нямаше какво да правя и чакаках – 15 минути, половин час... Търпението ми се изчерпа и натиснах клаксона. Звукът избухна в малкото пространство като смерч. Но от шофьора ни следа.

            Вместо това на терасата от първия етаж изкочи старец. Познавах го добре, тъй като живея над него. Известен ми беше гръмкият му глас. От него се бояха децата, които понякога се събираха да играят на близкия паркинг. Тогава беше в стихията си. Ругатните му най-често бяха, че топките им скачаха по колите. Не че той имаше кола. Но повтаряше, че се руши чужда собственост. А собствениците им някак не забелязваха да има повреди. Старецът беше много ядосан. Очаквах гръмотевиците да се паднат върху мен. Оглеждайки се, разбра какво е станало и с поглед започна да търси шофьора. Но вместо него, алармата беше чута и от други съседи.

            Най-напред от отсрещния блок се мярна крушовидната глава на адвоката-пенсионер. Той живееше сам и избягва да говори. Само когато е недоволен от живеещите под него ги предупреждава дискретно – мяташе през прозореца на спалнята им чиния с каквото му попадне.

            Публиката се увеличаваше. Появи се на балкона съседката Сия. Както обикновено, тя бе в розовия си пенюар и димяща цигара между пръстите. Манията ѝ беше да минава за дама.  Издаваше я говора ѝ. Изговаряше бордур, а не бордюр,  трътоар, а не тротоар,  шофиор, а не шофьор. Имаше още много бисери. До нея застана мъжът ѝ.

            Над тях подаде  глава друга съседска странна личност – пенсионираният старшина. Да не забравя от къде е тръгнал, в апартамента си гледаше петел и тиква, в специалнен сандък. Беше кръстил петела си Гошо. Навярно беше много стар, защото перушината му беше опадала. Затова стопанинът му го беше облякъм в дрешка, а около врата му омотал шал. Дори вече трудно кукуригаше. Когато се спъпаше в шала, старшината му помагаше да се изправи. На това бях станал свидетел при едно  посещение в апартамента му.

            За кратко време почти всички обитатели на двата блока наизлязоха по балкони и прозорци. Тогава изведнаж съобразих, че е неделя и нормалните хора все още спят. А аз с йерихонската тръба... Очаквах да ме засипят с ругатните си.

            Отново натиснах клаксона, за да призова шофьора. Исках да покажа кой е виновинкът за ситуацията. Чух репликите    :

            -Глупак, с глупак!

            -Така ли зарязва камион  на тясна улица?

            -Главата му да смачкаш на такъв!

            Разбрах, че гневът им рекушира към шофьора. Явно искаха и възмездие. Някой изкрещя:

            -Изпусни му гумите!

Изтръпнах. От неудобство заобиколих колата, оглеждайки пътя.

Крясъците продължаваха, като се включиха всички:

            -Изпусни му гумите!

            -Изпусни му гумите!

            Заозърнах се гузно. Седнах в колата и затворих очи. Да, но отвън емоциите вдигнаха стрелката на волтажа. От всички стани експлодираха гласове:

            -Изпусни гумите!

             Не знам колко време е минало, но чух остро свистене. Изненадан отморих очи. Някой бе слязъл и отвъртял вентилите. За няколко минути огромният камион се слегна.

            Изкочих навън, но по терасите и прозорците не се виждаха хора. Хората бяха възмездени и спокойно се бяха прибрали.

            Аз изтръпнах. Ако дойдеше шофьорът, ще изляза изпълнителят на покушението. Заключих колата и поех към къщи.

            Влязъл в хола, погледнах през прозореца, дори го поотрехнах да виждам по-добре. Шофьорът се беше върнал и стоеше като паметник до камиона. Бе младеж с къдрава руса коса, облечен в кожена полушубка. По дяволите, защо ми трябаше да натискам клаксова! С това започна всичко! Застанах неподвижно до прозореца. И видях как младежът извади помпата и се наведе над предната гума. Знаех, колко ми струваше напомпването на гумите на колата ми. А на камион? Навярно около петстотин...

            Заваля сняг, появи се и вятър. Ръцете на младежа премръзнаха, спря и ги пъхна  полушубката. После стана и пак хвана помпата. Ядосах се на съседите. В този момент старецът с гърмящият глас се подаде от прозореца си:

            -Младо, на тия тоя шал да го поомотаеш около ушите!

            Шофорът улови шала, омота го и продължи да помпи. Не след дълго старшната се спусна и остави шишенце коняк за разгряване. Младежът напомни, че не бива да пие и не докосна шишето.

Краят на напомпването не се виждаше. Само едната гума бе готова, а оставаха още три. Снежната виелица се усили. Увитият шал побеля. Младежът  все по-често духаше ръцете си.

Появи се и Сия на балкона. Премести цигарата в лявата си ръка и хвърли чифт ръкавици.

Шофьорът пое защитната пратка. Стоях зад прозореца и чаках развитието на събитието. Чакаха ме още изненади...

Старецът току изгърмя:

-Тоз синковец, дето изпусна гумите, няма защо да се спотайва!... Да слезе да помага!

Виновникът се оказа адвокатът. Но вместо да слезе, той произнесе една пледоария от балкона, разбира се, в своя полза:

-Аз извърших деянието, да, но всички вие не бяхте ли мои подбудители? Не викахте ли всички да бъдат изпуснати гумите? Това е самата истина... Ерго, трябва да слезе тоя, който извика първи!

Никой не се обади. А, в интерес на истината, и никой не можеше да го посочи. Тогава старецът дойде при шофьора ядосан и поиска помпата. Но колко и да беше мощен гласът му, беше си старец – скоро капна. Младежът отново пое работата.

Облечени в балтони, увити в шалове, по всички тераси наизлизаха хората от двата блока. До Сия отново застана мъжът ѝ. Тя веднага му нареди с глас, нетърпящ възраждение:

-Слизай да помагаш на шофьорчето – съвсем е вкоченясал.

Мъжът се появи до камиона и пое помпата.

Старецът извика моето име и попита дали имам помпа. Да станат две, та по-бързо да върви работата. Отговорих, че имам. Бързо слязох и я извадих от багажника. С мене дойде и той. Явиха се без покана още четирима собственика на коли. На всяко гума бе монтирана по една помпа. Надойдоха и други помагачи. Работа закипя. Старецът с гърмящия глас, който не можеше да помогне с друго, започна да тактува ритъма.

-Раз-два!... Раз-два!...

Останалите по балконите пригласяха:

-Раз-два!... Раз-два!...

Помпите минаваха от ръка в ръка. И все пак гумите се вдигаха бавно.

Някои започнаха да зъзнат и кашлят. Сия се разтревожи. Побави и се втурна вътре. След няколко минути се появи с голям термус с чай и пластмасови чашки. Повика адвоката.

            -Занеси топъл чай на охрата. Ще наредиш чашките на бордюра и ще разливаш.

            Адвокатът побърза да изпълни заповедта. Старецът отново прогърмя:

            -Адвокате, барем да беше донесъл и руска салата...

            Без да се засяга от подигравката, бързо се прибра. Може би пак щеше да си отмъсти с чиния руска салата в прозореца му.

            От двете страни на улицата не спираха командата:

-Раз-два!... Раз-два!...

               Когато гумите бяха напомпени, вече се смрачаваше. Шофьорът, притеснен набързо благодари и потегли. Всички се прибраха. Прибрах се и аз – пътуването оставих за сутринта.

            Легнах и се опитах за заспя – напразно. Полубуден, полузаспал още чувах думите: „Изпусни гумете!, „Раз-два”.

            В главата ми се блъската какви ли не мисли. Мисли за хората, за пъстрия свят около мен. И най-важното – хората не са само бели или черни, добри или лоши. В тях има толкова нюанси. А при екстремни ситуации се появяват най-вече добрите!

Димитрина ХРИСТОВА

-------

Димитрина Христова е родена през 1940  г. в град Омуртаг. Израства и учи в Шумен. Завършва Държавния библиотекарски институт и българска филология в Софийски университет. Работи на културния фронт – методист и инспектор. Член е на Съюза на българските журналисти, Конфедерацията на българските писатели - Бургас и Литературното сдружение „Реката и приятели” – Силистра. Сътрудничи в централния и местния печат по проблемите на библиотечното дело и с исторически и литературни материали. През 2006 г. излиза изследването й „Път през годините Развитие на библиотечното дело в Силистра” ч. I -  II /2006,2008/ и „Боядживият род” /2016/  Излизат от печат и книги с нейни разкази, есета, импресии, публицистика „Мисли споделени” /2016/ и „Такъв е животът” /2019/ Под печат е новата ѝ книга „Имената на времето” с художествени материали.