nabore.bg

Маруся Мирчевска иска да завърши в САЩ филма си за пророчицата

Поетесата и кинорежисьорка Маруся Мирчевска е бивша снаха на Тодор Живков. След развода с Владимир Живков е наложена забрана за публикуване на нейните стихове в нашите литературни издания и пресата. В САЩ на нейният текст “Сбогуване” попада емигрантът композитор Милчо Левиев, който прави песен и в средата на 80-те години на ХХ век го записва с “Ел Ей джаз хор” на български език. По-късно, обвинен в кокетиране, той се кълне, че е привлечен само от качеството на стихотворението. Но не и от биографията на Мирчевска, която не познава.

От 1990 г. Маруся

живее в Лос Анджелис,

където основава благотворителната фондация (Фондация на универсалната майка) и има малка фирма за разпространение на детски филми. Тя твърди, че преподава кинорежисура в Университета на Южна Калифорния, член е на Съюза на писателите в САЩ и пише рецензии в такива специализирани издания, като “Америкън синематографър магазин”, “Ритън бай” и др.

Темата за благотворителността някак естествено опира и до темата, която е обсебила Маруся Мирчевска изцяло. “В моето съзнание, споделя тя, най-големия благотворител, когото познавам, е баба Ванга. Обикновено по цял свят хората, които имат някакви физически недостатъци, сами се нуждаят от помощ. Но когато говорим за Ванга, никой не мисли какво й е дадено на нея, а всички помнят какво са получили от пророчицата. Тя раздаваше безгранично на всекиго”. Маруся разказва, че е започнала филм за Ванга през 1996 г.,

месец преди пророчицата да почине.

При това в изпълнение на нейната воля. Сцената е заснета с две камери и Маруся Мирчевска я пита дали иска да направи филм. Ванга отговаря: “Ти ще направиш този филм, на теб заръчвам”. Така да го довърша за мен е въпрос на дълг към Ванга, продължава г-жа Мирчевска.

Според нея поезията е най-лесното за изпълнение изкуство, защото ако имаш вдъхновение, ти трябват само лист и молив. Филмът е нещо друго – той иска планиране, организиране на екипи, финансиране, а има и индустриален, чисто производствен цикъл. Работата по филма за Ванга Маруся започва веднага след смъртта на пророчицата. Тя я представя в тв-предаване,

пише за нея в рускоезичната преса в САЩ,

трупа заснет материал. Операторите, няколко на брой, са български, руски и канадски, а снимките продължават с години. Със свои спомени участват много личности от цял свят, общували с Ванга в едно или друго време. “В САЩ рядко е показван документален тв-филм със специална българска тематика. Ето защо към работата ми проявяват интерес няколко телевизионни компании, но и те нямат в бюджетите си средства за подобна реализация.

И продължавам да търся пари,

лобирайки в различни среди – културни, на бизнеса и политиката.” Филмът още не е завършен. Маруся чете лекции в няколко американски университета по творческо писане, както и по няколко киноспециалности.

Г-жа Мирчевска, чиято сестра живее във Франция, има определена слабост към общуването с именити личности. Познанствата й са многобройни и включват както конгресмени, така и потомствени аристократи (княз Никита Лобанов-Ростовски), кинорежисьори (Милош Форман, Глеб Панфилов) и др. Очевидно тази й страст я отвежда често на кинофестивала в Кан, където тя предложи и свои късометражни филмчета.     

Владимир МАРКОВ