nabore.bg

Детското любопитство и опознаването на околния свят, раждат откровения

Внуците обикновено идват тогава, когато сме в зряла, мъдра възраст. Това е сладкото ни предимство по-добре да усещаме  тяхното израстване във физически и умствен план и да се наслаждаваме на наивитета  в приобщаването им към света на големите.Детското любопитство и опознаването на околния свят, както и чистите им души, раждат откровения - бисери, като онези, дето  Природата отглежда в пазвите на мидите в кристалните си води. И понеже все още запасът от думи при децата е ограничен /предстоящо е неговото попълване/, откровенията на внуците звучат често като автентичните слова на Искреността и Честността.

           Вики е малката ми внучка.Още не може  да говори, не произнася добре и името си. В магазина продавачката я пита как се казва, а тя мълчи.Жената продължава:”Чие дете си?” Детето ме поглежда и мълви:”На баба!” Тъй си е!

                        ххххххххх

     Виктория е на две години и половина. Събужда се сутринта, но не  става. На моето подканяне да се облича и да идва за закуска, тя отговаря: “Уморена съм, бабче!”. “Че нали си спала, от какво си уморена?” – питам аз. И чувам отговора й:”От сън съм уморена!”  

                   ххххххх

    Натопените във вазата върбови клонки с мъхести пъпки, заради които им казваме “котета”, са цъфнали и пуснали коренчета. Казвам,че ще ги засадим и ще пораснат големи  дървета. Виктория пляска с ръце и радостно вика:” Лятото ще берем мацета!”

                                  хххххххх

  Вики е вече на 6 години. Ходи в предучилищна градина и е в групата на майка си, която е детска учителка. Трудно се съгласи майката да вземе детето си в “нейната” градина, в “нейната” група, но живеем срещу същата детска градина.  Затова често двете, майка и дъщеря, си идват скарани и сърдити, защото учителката- майка изисква повече от собственото си дете.

    Един ден майката на Вики казва, че тя се старае да не наказва децата в групата си, не ги пошляпва, когато не я слушат. Обръща се към Вики: “Кажи, аз бия ли децата?” А Вики казва:”Да, понякога биеш!” Майка й се ококорва: “Кого съм била?”, а Вики: “Мене!” Така е - на собственото си дете си го изкарваш, когато другите лудуват!

                                               ххххххх

     Една вечер се гушкаме с Вики. Тя ми гали ръката, целува я и ме пита: “Бабо, защо ти е такава кожата на ръцете?” / Прозвучава ми като “питанките” на Червената шапчица!/ Аз казвам на Вики:” Така става кожата, когато се натрупат много години, когато си възрастен, стар!” Вики: “ И моите ли ръце ще станат такива?” ,“ Ще станат, моето момиче, но след мно-о-о-ого години. Не мисли за това!”

                                      хххххххххх

                 Голямата ми внучка Милена е на 4 години. Идват празнични дни и аз казвам, че не ги обичам, защото тогава съм най-тъжна. Оставам сама. Милена ме пита:”Ами дядо Младен?” “ Няма го.Той е на небето” Тя: “Бабо, там има само небе, луна, звезди, слънце… Хора няма. Аз мълча - не знам какво да кажа. След малко Милена продължава: “ Ще отида аз на небето, ще го потърся и ще му кажа: “Къде ходиш, къде се губиш? Да плаче баба Пепа без тебе!”

                               хххххххххххх

    Милена ме пита за първите хора. Да й кажа,че дядо Господ ги е направил от кал - май няма да я докарам приказката. Почвам да говоря за маймуните, дето с труд станали хора - щото мене така са ме учили. Питам я:”Разбра ли?” А тя: “Да, бабо! Нали и ти така?” Смаяно казвам:  “Какво така?” “Ами, нали и ти си била маймуна и с труд си станала човек!” Така ми се пада -  като много знам!

                                     ххххххххххххххххх

         Милена е в първи клас.Един ден си идва разстроена и ми разказва, че съученик я обидил.Казал й,че не е хубава. Милена ме пита”Бабо, това вярно ли е?” Смея се и й казвам, че е много хубава, но на тази възраст момчетата не знаят как да си признаят, че харесват някое момиче и приказват ей такива щуротии. Милена се успокоява и признава: “И аз,бабо, му казах, че говори глупости, защото аз съм твоето златно момиче!”

                                            ххххххххх

      Тече зимната ваканция на Милена. Броим двете дните до 8 януари, когато пак ще тръгне на училище. Тя, обаче, се чуди: “Пак ли ще тръгвам? Но нали съм в зимна ваканция, а зимата още не е свършила!”

                                              ххххххх

         Милена има рожден ден.Подавам й подаръците с пожеланието да е здрава, весела, послушна и да е “първа в училище”! А тя:”Бабо, аз всяка сутрин съм първа в училище!”

                                              ххххххххх

         На първи март се закичваме  с мартеници. Милена ми казва:”Бабо, за тебе е най-красивата!” Аз благодаря и отвръщам:”Нека най-хубавата да е за тебе!Аз съм стара!” А Милена важно заключава:”Ти не си стара!Баба Марта е стара!”

                         хххххххххххх

         Трите – аз, Милена и Вики, разглеждаме снимки. Гледаме една моя снимка от гимназиалните ми години, където аз съм принц на карнавала в Панагюрските колонии. Милена пита обидена:”И защо,бабо, не си принцесата?”, а Вики й казва: “ Ние сме на баба принцесите!”

                         хххххххххххх  

      Милена е на 9 години. Мажа на нея и на сестра й филии с лютеница. На етикета на бурканчето е изобразено весело хоро  - играят деца и възрастни във фолклорни носии. Разказвам им, че имаше по-рано една много хубава лютеница с етикет - момиченце, което яде филия с лютеница. Бузките му бяха изцапани с лютеницата. ”Но вече е няма тази лютеница!” – казвам на внучките. “ Защо?Къде е сега, бабче, това бурканче?” – пита Вики. Милена й обяснява:”Няма я, Вики. Момиченцето станало булка и това хорце му го  играят на сватбата.”

                                  хххххххххх

   Милена носи шини за оправяне на зъбите си. Майка й е купила хапчета “корега”, за да си ги почиства. Тя чете какво пише на кутията и казва:”А, марката е като лепилото на бабата в рекламата на телевизията  за залепване на протезите.” Аз се намесвам:”Това  не е обикновена баба!Това е голямата ни артистка Емилия Радева! И на тая възраст тя е много хубава! Добре запомни името й!Като гледаш филмите, в които тя играе, ще разбереш каква голяма актриса е!” “Ще ми я покажеш, бабо, когато има филм с нея по телевизията.” – пожелава Милена.

                      ххххххххх

   Вики няма три години.Обича много пуканки. Вървим двете по нашата улица, а по нея накапали цветчета от кестените. Детето възкликва:”Бабо, колко много пуканки по земята!Ама са много мръсни!”

                  хххххххххххх

    Обличам малката Вики за яслата. А тя:”Бабо, и на края да ме напръскаш с “дедодант”/дезодорант/!” Това е - женче  си е от мъничко!

         ххххххххххххх

  Милена завършва трети клас. Сестра й Вики обича да й подражава. Иска и тя да ходи на училище, да има домашни работи и да си ги пише.Особено много й се ще да “ходи на танци” – като кака си! И понеже Милена си учи уроците, ние с Вики седим в друга стая и си говорим. Детето е взело някаква книжка и ми казва:”Бабо, това ми е “потематиката”!” Ама ме гледа дяволито, защото чувства, че не казва правилно думата. А аз прихвам да се смея. Това още повече развеселява Вики и двете се заливаме в искрен смях.И понеже това  се видя забавно на Вики, тя повтори, че и потрети “номера” си, та се насмяхме здравата!

   Детската ковачница на думи произвежда такива мили наименования, че предизвикват и смях, и почуда. Кака й казваше на кашкавала “шакавал”, а майка им беше кръстила чорапогащите “потунашки”!

                  ххххххххххх

  Обаждат ми се от яслата да отида да взема Вики, защото повръщала.Забързвам се разтревожена. Оказва се, че детето наистина е повърнало, пребледняло е. Но, общо взето, се държи!Тръгваме си. Тя по целия път ми разказва за инцидента, а аз отклонявам вниманието й. Явно нещо не му се е угодило на стомахчето, но по-скоро детето тъгува! Защото майка й вече 7-8 дена е на морето по работа - с други деца.

   Вкъщи Вики си лежи в креватчето и важно казва:”Бабо, аз сега съм болна!”  Успокоявам я, давам й нещо за пиене, разказвам й приказки, чета й книжки и… тя живва! Даже иска да яде! Бързо й минава, става и почва да си играе. И си приказва с куклите. Децата и от мъка се разболяват. Ама  и с нас, е така!!

                ххххххххххх

      Милена ме разпитва къде съм била. “При зъболекарката, бабче” – отговарям аз. А тя: “Как се казва твоята зъболекарка?” “Тя е доц.Звездица Божкова и е учила стоматология, като зъболекарката, която се грижи за шините ти” .Милена помълчава и казва:”Бабо, тази доцентка си е взела цялото име от небето – звезди и Бог!”   

                                    хххххххх

   Вървим с тригодишната Вики по улицата. И,нали детето е по-близо до земята, вижда нелицеприятните мръсотии, с които е пълно по нашите непочистени улици.Пък и хората, и техните домашни любимци замърсяват постоянно. Вики ми говори:”Бабо, много акита има!” Разказвам й,че нашите съседи не почистват мръсотиите на кучетата си, когато ги разхождат по улиците. Тя ми отвръща:”Бабо, върни се да ти покажа нещо!” Връщаме се двете,  тя се спира пред едно огромно ако и разсъждава:”Бабче, виждаш ли го?Това не е от куче, това е от слон. Ама не съм виждала слон да се разхожда из града!?”

                                             ххххххххх

         У дома сме двете с Вики. По едно време не я виждам около себе си, а чувам някакъв странен шум в другата стая. Извиквам детето и го питам какво прави. То се появява с балонче в ръка и ми съобщава:”Викам му на това балонче:”Детенце, защо не слушаш? И го потупвам по дупето – това правя,бе бабче!”

                                             ххххххххх

     Тригодишната Вики ми казва:”Бабче, отвори хладилника да ти кажа какво да ми дадеш за хапване.” Отварям аз голямата врата, но по рафтовете на хладилника не е голям изборът, защото той е полупълен - полупразен. И детето възкликва:”А, що така е извадено всичко от хладилника ?!” Криза!!!

                                               ххххххх

      Ядем двете с Вики помело – един нов за нашия пазар китайски плод,който е много сочен. Наподобява  грейпфрут, има лек горчив привкус. Детето много го харесва, яде го с удоволствие и казва:”Бабче, много го обичам помелото, ама то е и малко ОТРОВНИЧКО, щото ми нагарча!”

                                  хххххххх

              Гледаме с Вики балет – играят малки прелестни балеринки. Детето казва:”Бабо, кажи на татко утре да ми купи корона!Искам и аз да съм принцеса!”  Кой не иска това, моя малка хубава внучке!Дано! Дано да бъдеш принцесата на добрия принц в живота си!

Петра ТАШЕВА