nabore.bg

Днешната сграда на културното учреждение е построена през 1954 г.

Едно от книгохранилищата на библиотеката

През 1878 г., когато по идея на учителя Михаил К. Буботинов се сформира комисия с председател Марин Дринов,която да положи основите на тази важна културна институция. Самото основаване е на 17 юни 1879 г.,като  държавно учреждение с името Българска народна библиотека. Двадесет години по-късно за нуждите на библиотеката е  закупена  сграда на ул.''Георги Раковски '' 131., а библиотечният фонд набъбва през 1904 г. с прибавеният  Архив на  българското  Възраждане.На мястото на царския манеж през 1939 г. е започнато строителство на нова сграда на народната библиотека ,но построеното е разрушено през 1944 г. от англоамериканските бомбардировки над София. Сградата на Националната ни библиотека ,която я  познаваме  в  сегашният и вид, е проектирана от  архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.Фасадата е дело на скулптура  Михайло Парашчук. Строителството е извършено със сключен  държавен заем /1946 г./ ,а  тържественото откриване е на 16 декември 1953 г. когато  е отбелязана и 75 годишнината от създаването на  Българската народна библиотека . Преименуване на библиотеката е имало през  1963 г.Тогава  името ''Васил Коларов'' е сменено с ''Кирил и Методий'', а след 10 ноември пред техните имена е добавено ''Св.св.''. На 11 август 1994 г., библиотеката е  обявена за културен институт от национално значение .

Сградата на библиотеката е една от най-представителните в столицата

През тези 145 години,ръководители на  Националната ни библиотека са били 31 достойни българи и един чужденец / проф.Константин Иречек/. Всред тях четем имената на Георги Кирков, Петко Славейков, Стоян Заимов,Пенчо Славейков,Стилиян Чилингиров, проф.Тодор Боров,Трайчо Костов,Орлин Василев, доц. Константинка Калайджиева,Петър Караангов,Вера Ганчева, проф.  Кирил Топалов, Боряна Христова и от 2016 г. до сега проф. Красимира Александрова .

Директорката на културното учреждение професор Красимира Александрова

Проф.д-р Красимира Александрова е директор на  Националната библиотека от 2016 г. Лектор-преподавател е в Шуменският  университет  и в Университета по библиотекознание и информационни технологии-София. В момента в Националната ни библиотека съхраняват осем и половина милиона библиотечни единици. Книгохранилищата са изпълнени до краен предел.И нейна първа грижа е да се  осигурят нови  книгохранилища. Читалните  на  библиотеката  седем на брой   с 270 места ,се изпълниха  с  любители на книгата.  През последните две години има 24 000 нови читатели  главно младежи , а   общата бройка  на четящите  е над  83 000. Извършиха се  редица ремонти  в сградата на  библиотеката,дигитализация на библиотечните колекции-славянски  ръкописи,османотурски ръкописи,картография и музикални издания.Дарения  на ценни  книги  бяха направени  от личните библиотеките на  проф.Чирков, проф.Асен Златаров,Вера Ганчева и продължават в момента . Изпълнява се  съвместна програма  между  Националната  библиотеката  и Софийският университет ,за подготовка на специалисти, които да работят  с османския   архив. В залата ''История на книгата'' ще бъдат канени деца , за  да се запознаят   в разговори  за изкуството и как да четат  книгите.А по Норвежката програма ''Единство в различието'' , се очаква посещение на деца от различни етноси. Очаква се издаването на поредицата ''Перли в короната '' ценни и редки книги от златният фонд на библиотеката.

Кулминацията на годишнините  145 г. Национална библиотека и  70 г. от откриването на  на сегашната библиотечна сграда, ще бъдат в  края на  2023 г. Тогава се предвижда откриването на кръгла маса на тема ''Устойчиво развитие на библиотеките'',съчетано с изложба свързана с темата за дарителството.

      На д-р Красимира Александрова съвсем наскоро и беше присвоено професорското звание и то съвсем заслужено. Седемгодишното и пребиваване на директорският стол в Националната библиотека, беше изпълнено с напрегнато ежедневие около проблемите на тази наша културна светиня, множество срещи, юбилейни изложби и други културни изяви. Благодарен е и колективът от 206 библиотечни специалисти, които уважаваната професор Александрова ръководи. Благодарни са също и студентите, на които тя преподава и които ги подготвя за утрешни кадри в библиотекознанието.

   Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ