nabore.bg

„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят” – Марк Твен

Илюстрация Калин НИКОЛОВ

Саркастичната мисъл на Марк Твен бе изписана върху стената на кино „Одеон” в София по време на парламентарни избори преди около четвърт век. Нещо ново оттогава?

Но да се върнем още назад във времето и да припомним как е изглеждало едно кратковременно правителство някога - ето това отпреди близо 140 години, управлявало само 5 дни (12-16 август 1886 г.):

Председател на Министерския съвет - Петко Каравелов

Външните работи и изповеданията - Константин Стоилов

Вътрешните работи - Васил Радославов

Народното просвещение - Тодор Иванчов

Финансите - Иван Гешов

Правосъдието - Гаврил Орошаков

Военното - майор Олимпий Панов

Общо 7 министри, средна възраст около 35 години, първите петима вече са били или ще бъдат министър-председатели!

Учредено е след детронирането на княз Александър Батенберг от най-големите тогава партии - Либералната (две крила), Консервативната и Народната. Управлява само 5 дни, но предотвратява опасна политическа криза на ръба на гражданска война.

Понеже около сегашния кабинет възникнаха прения за образованието и гражданството на някои министри, да видим как е било тогава. Почти всички от горния списък са учили в чужбина, първите четирима - правни науки.

Майор Олимпий Панов е роден в Бесарабия (тогава в Руската империя), но не заради това е разстрелян (6 март 1887 г.), а след Русенския бунт на офицерите против регентството (Стефан Стамболов, Сава Муткуров, Георги Живков). Тия пък търсели да внесат от Европа друг княз!

Следват кратковременните правителства на Васил Радославов и Константин Стоилов до 2 август 1887 г., когато Третото Велико Народно събрание утвърждава за княз на българите Фердинанд Сакскобургготски.

После Петко Каравелов е в затвор 5 години по скалъпено обвинение, Васил Радославов и Тодор Иванчов са съдени за корупция. а Стефан Стамболов за по-сигурно е убит (18 юли 1895 г.)

Така е укрепвана конституционната монархия. Открай време политик е опасна професия, но с неустоими изкушения: „Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава!" (Ст. Л. Костов, „Големанов”, 1927 г.).

И пари, винаги се подразбира.

 Наляво-надясно, та горе-долу

Когато междупартийните преговори зациклят, развихрят се теоретичните спорове, най-вече кой е десен и кой ляв.

Разпространено е мнението, че дясното произвежда, лявото разпределя. У нас обаче всичко е наопаки. Кой пък ще се натиска да произвежда, когато е по-лесно да си посредник. Политиката е най-печелившият бизнес в сиромашка държава.

Дясната ориентация е физически по-изявената при човека. С дясната ръка е държал оръжието си (юмрука, камъка, ножа, пищова), с нея поздравява при мирни намерения. Ръкостискането е с дясна ръка, да се вижда, че е празна.

В политиката дясното е консервативното. Класически пример е френският Конвент след революцията от 1789 г., когато аристократите и духовенството сядат вдясно, зараждащата се буржоазия в средата, неимотни и интелектуалци вляво.

И отдясно наляво минават под знака на гилотината, такива са правилата на движение в революционна ситуация.

Правото винаги е на страната на силния, затова в много езици прав (правилен, управление, правителство) има общ корен с десен. В нашия български език дясното си е дясно, лявото си е ляво, а правото често няма нищо общо с тях.

В някои случаи лявото е синоним на некадърно (левак, две леви ръце). Но то важи и за дясното, когато се отнася до политика и управление.

Ние отдавна живеем под знака на обратното. Много неща у нас се правят обратно или се получават наопаки - кимане с глава, леви лозунги в програмите на десни партии, републиканско правителство начело с цар... Как ли се е ориентирал боксьорът Кубрат Пулев, когато опита да влезе в политиката през 2021 г.?

А в изборите вече гласуваме напук, поне сеир да има. Като в оная игра на зарове "Тука има, тука нема" - залагащият е губещ, но не се спира, увлечен в усещането, че сам избира съдбата си. И ето в българската политика се появи образуванието ИмаТукаНема...

В началото е... броенето

Според Евангелие от Йоан "В началото беше словото", обаче в т.нар. модерни времена в началото е броенето.

Последното преброяване на населението у нас (7 септември-10 октомври 2021 г.) беше 18-то, първото е през 1880 г. Но е имало и преди Освобождението, когато Османската империя прави закъснели опити да се модернизира. Заради данъците, какво друго...

Какво казва статистикът от известния разказ на Георги Мишев "Преброяване на дивите зайци": "Държавата иска всичко да знае. Стига да каже, и тревата по тая ливада ще преброим."

Някои от най-интересните данни от всички преброявания:

● Нарастването на държавните чиновници и служители в мирния предвоенен период 1896-1911 г. - за 15 години над 2 пъти, от 20 509 на 49 683. Най-много са в Министерството на просвещението - от 966 на 12 310. Обаче е следствие от разкриването на начални училища до 4-то отделение във всяка махала, а учителите са държавни служители, назначавани по списък с княжески указ.

● Съотношението грамотни-неграмотни при преброяването през 1897 г. е: грамотни - 337 773, неграмотни - 2 816 602. Картината е доста по-различна през 1946 г.: активно население - 4 182 304, неграмотни - 971 360, начално образование - 2 228 680, висше - 79 487.

● В преброяването от началото на ХХ  век впечатлява графата "Население по професии". В самото начало е княжеското семейство с 1 работещ и 4-ма издържани. Със сигурност работещият (!) е княз Фердинанд, а издържаните са 4-те му деца - първата му жена е починала, а втората още не е доведена.

Днес партиите зоват "Включи се, защото си важен!“ Ами то всяка рекламна кампания в търговията започва така – разходите са включени в цените на стоките, които плаща кой?

Хората много ровят и умуват, преди да купят някоя стока – масово са предпочитани уж намаленията. А на избори все повече не гласуват, обаче политиците си получават своето чрез държавния бюджет. Накрая плаща пак кой?

Румян СЛАВОВ