nabore.bg

Тежката дума

BG преходът: Кръгла маса с две страни

Вече 35 години ни се предлагат имитиращи политпродукти

 

Илюстрация Калин НИКОЛОВ и архив

 

Нещо се случи преди 35 години. И още се чудим какво, а най-вече защо. Като Тодор Живков с увисналата челюст на известната снимка от 17 ноември 1989 г. - едно му бяха обещали, друго обявиха.

На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП. Принуден е след натиск от съветското посолство.

Предводители на вътрешно-партийния преврат са Петър Младенов и Андрей Луканов, член и кандидат член на ЦК на БКП.

Посветени съучастници са до скоро приближените на Живков - Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и Станко Тодоров, Гриша Филипов, Георги Атанасов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани – да не се губи време в излишни дискусии какво да се прави, мнозинство за гласуване е гарантирано.

Важна точка в дневния ред - Живков остава председател на Държавния съвет на Народна република България. Обаче друго става.

Петър Младенов обявява началото на прехода


На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Тодор Живков е свален и от поста председател на Държавния съвет, неговото място заема Петър Младенов.

Снимката на Тодор Живков с увисналата от изненада челюст е от това събитие.

 

Идеята за кръгла маса

 

На първото Народно събрание след промените - 17 ноември 1989 г., известният математик Благовест Сендов обяви от трибуната: „Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме“.¹

Благовест Сендов като непартиен бе избран за председател на Кръглата маса с две страни. От едната страна седнаха превратаджиите, свалили Тодор Живков, от другата - водачите на току-що сформиралата се опозиция.

Но нали вече демокрация, продължаваха да се раждат и роят нови обществени формирования. Тогава математикът Сендов предложи и се прие новите да си избират от коя страна и зад кого ще сядат.

Улична радост

 

И от двете страни на кръглата маса на българите бе внушавано, че ще бъдат собственици на делата и на съдбата си - сиреч свободни. В предизборните платформи се премълчаваше кой ще работи за толкова много собственици.

Докато заседаваше Кръглата маса, големите държавни пари се преливаха от банка на банка в чужбина, докато им дойде времето да бъдат повикани за легитимиране у нас.

 

Да си отгледаш опозиция

 

Преди 35 години "кръгла маса" беше модел за провеждане на политически реформи в разпадналия се социалистически Източен блок. В България просъществува от 3 януари до 14 май 1990 г.

Кръгла маса е исторически и политически термин, който илюстрира необходимостта и наличието на равноправни консултации, съвещания и/или преговори. По този начин терминът кръгла маса се употребява за достигане на компромисно решение на дадена криза по мирен начин.

Идеята идва от легендата за крал Артур и кръглата маса, около която сядал с рицарите си да решава важни дела. Не се предвиждало определено място за водещ, никой не бил поставен в привилегирована позиция – всички около масата били равнопоставени.

Кръглата маса на крал Артур

 

Една от най-известните съвременни кръгли маси е тази на преговорите между комунистическото правителство и опозиционния профсъюз „Солидарност“ в Полша от февруари до април 1989 г., тоест преди падането на "желязната завеса".

Но нашето Възраждане е все закъсняло, все копираме и догонваме, а най-вече "побългаряваме".

Както вече писах, в България кръглата маса просъществува от 3 януари до 14 май 1990 г. Лично аз бях заточен с акредитация от вестник „Поглед”, на втория ред зад седящите около масата, в малка зала в НДК с изглед към Витоша.

Основната задача на нашата кръгла маса бе да подготви свикването на VІІ Велико народно събрание за промяна на конституцията. От едната страна солидно седнаха представителите на все още управляващата БКП, от другата - новите лица на току-що регистрирания (7 декември 1989 г.) Съюз на демократичните сили.

БКП "демократично" покани на масата своите сателитни организации Отечествен фронт, Български професионални съюзи, ДКМС, Комитет на българските жени и др. И СДС да седне като една от тях, нищо повече.

Обаче под прозорците на властта народът бе в митингова засада, всеки момент може да се взриви недоволството. И тогава идва предложението на професор (тогава) Благовест Сендов - кръгла маса с две страни и квоти. Така БКП се яви начело с "реформатора" Андрей Луканов, а СДС с философа Желю Желев, разкритикувал Ленин, но все още марксист по негово признание.

Други участници можеха да се присъединят към едната или другата страна, ако водещите им позволят, разбира се. Свои наблюдатели имаха Патриаршията и Мюфтийството.

Надежда за победа

 

Преди всяко заседание в съответните централи на БКП и СДС се обсъждаха проектите по дневния ред. Заседанията се излъчваха по радиото, вечер обширни репортажи по телевизията. Но преди всички (имаще такава рубрика в БНТ) Държавна сигурност вече знаеше всичко.

Споделящите властта примамваха опозицията с обещания, подобно популярната реплика от известния детски филм: "Татко ще ми купи колело, ама друг път." ² И детето тропа с крак (митинги), цупи се (мълчаливи бдения), не ще да яде (гладни стачки). Постига се някакво компромисно решение, с последици чак до наши дни.

 

Умерен прогрес в рамките на закона

 

В никакъв случай не принизяваме стореното от несъгласните с тоталитарния режим. Те бяха два потока - свободомислещи интелектуалци и преследвани от режима противници.

Първата дисидентска организация бе Общественият комитет за екологична защита на Русе, основан в...София (9 март 1988 г.). В него нямаше политически лица от другата категория - противници на режима. В ръководството му от 33-ма 20 бяха членове на БКП.

Появата на Комитета не бе незаконна - след пленума на ЦК на БКП през юли 1987 г. бе разрешено ограничено право на гражданите да създават неформални организации за неполитически дейности.

Да се имитира подкрепа за "перестройката" на Горбачов, не повече. Нещо като "умерен прогрес в рамките на закона" по определението на чешкия сатирик Ярослав Хашек.

По ред причини встрани останаха българските турци. Не ги поканиха на закуската с френския президент Митеран (20 януари 1989 г.), легитимирала в Европа българското дисидентство. Набързо им върнаха имената (29 декември 1989 г.) и им разрешиха организация (ДПС - 3 януари 1990 г.), за да са под контрол.

Българските турци бяха фактор икономически. В края на социализма не компютрите "Правец", а отглежданият върху 2 на сто от обработваемата земя тютюн носеше 14 на сто от валутните приходи.

Тодор Живков по телевизията, ноември 1989 г.

 

По това време външният дълг на държавата вече надвишаваше 10 млрд. долара. И когато през май 1989 г. хиляди хора потеглиха зад граница, и без друго задлъжнялата държава бе разтърсена из основи. Турците бяха българските дисиденти.

А Горбачов не покри външния дълг на България, което по-рано правеше Брежнев – значи го подведоха, а целта бе да го махнат. Не случайно посланик по време на тия събития бе бившият началник на КГБ – Съветската Държавна сигурност, Виктор Шарапов.

На нашата кръгла маса философът Желю Желев наистина обяви, че преразпределянето на собствеността трябва да доведе до създаване на средна класа -гръбнакът на съвременната демокрация. Но стана друго - държавата бе разграбена в съкратени срокове под предлог, че била лош собственик.

 

Прости лозунги вместо сложни формули

 

Когато задуха вятърът на промяната, висок бе процентът привърженици на частната инициатива. Почти, да не кажем всички се изживяваха като бъдещи собственици, не и като наемници.

Синдром на обърнатата пирамида - долу на върха. На практика невъзможно нито според физическите, нито според обществените закони.

И от двете страни на кръглата маса на зрителите под прозорците на властта бе внушавано, че ще бъдат собственици на делата и на съдбата си - сиреч свободни.

Андрей Луканов и помощници

 

В предизборните платформи се премълчаваше кой ще работи за толкова много собственици, т.е. как може да се закрепи в пространството обърната пирамида.

Докато изстрадалите по затвори и лагери опозиционни земеделци извоюваха във Великото народно събрание земята да се раздроби до размера на дядовите им нивички, докато наследниците на отнети жилища ги реституираха - големите държавни пари се преливаха от банка на банка в чужбина, докато им дойде времето да бъдат повикани за легитимиране у нас.

Желю Желев и съратници


Така бе създадено онова, което днес се нарича "задкулисие", "дълбоката държава", "правителство в сянка" и т.н.

Справедливостта понякога е на загуба. Примерно връщането на земята в реални граници - две поколения потенциални земеделци вече бяха работници и служители в града, тоест откъснали се от земеделието. Резултатът го виждаме.

А БСДП в СДС на Петър Дертлиев имаше концепция за връщането на собствеността върху земята в акционерни дружества вместо социалистическите кооперативи. Същият обаче бе и неудобен кандидат за президент, така че БКП/БСП лесно склони за земята в реални граници. Парите бяха другаде.

Българите сме привърженици на демокрацията, но и на равенството - обаче разбирано не толкова като равен старт, а като равен резултат. Нещо като пазарен комунизъм, невиждано и невъзможно.

Още в Указ 56 за стопанската дейност (9 януари 1989 г.) бе заложен един изключително коварен принцип: Разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона. Този принцип ведно с указа като панел бе внедрен в основите на новата държавност.

Неофициални контакти

 

И когато старите закони вече не работеха, а приемането на нови всячески бе забавяно - на практика позволено бе всичко.

 

Закъснелите все чакат

 

В наши дни отново се претопля концепцията за "ускорено догонващо развитие" на България в ЕС.

На 16 ноември Европейският парламент и 27-те държави членове на ЕС постигнаха споразумение за бюджета на ЕС на стойност близо 200 милиарда евро за 2025 г.

Очакваме да разберем колко и как ще побългаряваме.

 

Румян СЛАВОВ

 

--------------------

¹ Акад. Сендов перифразира "Послание на Св. апостол Павел до римляните" (3:12) - "Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един."

²"Куче в чекмедже"(1982 г.), режисьор Димитър Петров