nabore.bg

ЦРУ веднъж ме предупреди да спра aнтикомунистическата си дейност

През далечната 1993 г. посетих Иван Дочев, легендарния шеф на Българските национални легиони преди войната, в неговото скромно, уединено жилище в Ню Джърси /САЩ/. Среден на ръст, с интелигентно лице, „българският фюрер” имаше изправена осанка, завидна на неговите 87 години. В България името му открай време се свързваше с борбата срещу комунизма. Както е известно получава след 1944 г. две задочни смъртни присъди у нас – за кметуването си в Силистра и за водачеството му в Легиона. Дочев се измъква

буквално на косъм от бесилката

 – на 6 септември 1944 г. с немски военен самолет напуска България. С него са първата му съпруга Мария Селвелиева и политическият му съратник Георги Паприков.

Още пред вратата ми се представи: д-р Иван Дочев! В началото на разговора разбирам, че числото 13 съдбовно се е намесило в живота му: на 13 юни 1930 г. основава Българските национални легиони, на 13 май 1934 г. радушно е приет в Берлин от Адолф Хитлер, който му благодари, че и в България има националистическо движение. Фаталното чусло по-късно се намесва и в други важни начинания с добри и лоши последици. Като емигрант

през цялото време живее под сянката на ДС,

която в разработките го е кодирала като „Дочо” и „Фюрера”.

Питам го с какво се е занимавал на Запад. „С антикомунизъм” – лаконичен е моят събеседник. В началото му било трудно. Но с започването на Студената война между САЩ и СССР получава широко поле за работа, пък и пари. Създава Европейския антиболшевишки блок, а през 1948 г. в Мюнхен - Българския национален фронт, с филиали в страните, където има българска диаспора.

- Всичко вървеше добре, но веднъж при мен дойде резидентът на американското разузнаване /ЦРУ/ в Швейцария и ми нареди да прекратя пропагандната си дейност”, - спомня си Иван Дочев. „Как така, нали бяхте доволни?!” – питам недоумяващо.

- Доволни сме, г-н Дочев, но по върховете задуха друг вятър – започва затопляне в отношенията между великите сили. Нали знаете – политиката е като климата... Така, че без самодейност! – предипруди ме резидентът.

Сезонът на политическото ухажване между Вашингтон и Москва отминава и

атлантическият вледеняващ вятър

отново задухва. При „българския фюрер” внезапно пак се появява пак се появява старият познанйник от ЦРУ и възрадван от срещата пита: „Къде се загубихте, бе г-н Дочев? Едва ви открих!”

- Нали ми забранихте да... – смутолевих аз.

- Знаех си, че пак ще ни потрябвате. Залавяйте се за работа!

Възрастният ми събеседник от Ню Джърси, когато разказа тази случка искрено се развесели.

Новите реалности в света, желанието за по-голяма лична сигурност и перспектива за работа сред нашата емиграция, накарват Иван дочев да замине за САЩ. При първия опит американските власти му отказват входна виза  обяснение за причините. Тревожното очакване за разрешение да стъпи на американска земя трае цели ...15 години!

На новото си местоживеене намира добра почва за свите националистически идеи и борба срещу режима в София. Пътува, чете лекции, пише статии, издава списание. Лобира сред американските политици да оказват натиск за демократизирането на България.

Последното изпитание за Дочев е съдебно дело,

тръгнало в американския съд. Обвинен е за неговата „фашистка дейност и извършените от легионерите погроми над българските евреи преди 1944 г.”. Ходенето на фюрера по американските съдебни инстанции трае 3 години.

- Не съм изповядвал фашистка идеология и антисемитизъм. Ние, легионерите ратувахме за въстановяване на Търновската конституция – обяснява ми Иван Дочев. И категорично отхвърля овнинението, че при срещата му с Хитлер,

фюрерът дал половин милион райхсмарки

за нуждите на българските легиони.

И знаете ли кой ме защити в американския съд? Наш, български евреин. В показанията си под клетва каза, че аз нямам нищо общо с антисемитските прояви в България, че съм патриот и се боря срещу комунизма! – със задоволство пояснява моят събъседник.

В дългия ни разговор преди 20 години засегнахме и други въпроси. Дочев смята, че цар Борис III бил ловък политик, бил в течение на всички събития в страната и междупартийните борби. Царят се боял от гнева на Хитлер. Страхувал се, обаче и да изпрати български войски на източния фронт –

щял да загуби трона си,

а и нещо повече. Дочев не знаеше къде и как се е укрил след 9 септември 1944 г. легендарният полицай Никола Гешев. По думите му сигурно е имал свои тайни канали и силни покровители.

Докато си приказвахме ме почерпи с домашно приготвени сладкиши – от жена му, германката. На изпроводяк пожела да се снимаме за спомен под картина с любимия му Рилски манастир. И пожела отново да се видим в българия.

Мечтата му се сбъдна. Завръщането у нас на „българския фюрер” бе носталгично, но посрещането от съидейниците му – не толкова възторжено, както на него му се искаше. Но такава е съдбата на почти всички политически емигранти...

Кирил ДЖУВИНОВ

 -----------

Справка: Кой е легионер №1?

Водачът на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) д-р Иван Дочев до края на живота си (14 май 2005 г.) твърдеше, че легионерите не са имали нищо общо с фашизма и антисемитизма. Истина ли е това?

В държавния архив се съхраняват документи, красноречиво доказващи фактите – още със създаването си СБНЛ напълно възприема расистката теория. В директивата към легионерите „Водачеството на младежта” (№2, План за легионерската дейност) от 1943 г. се казва, че „легионерската младеж е носителка на расовата чистота и българската кръв”. Още през 1940 г. във вестника на СБНЛ (главен редактор на който е Дочев) излиза програмната статия „Защо легионерът е убеден антисемит?” В края на 30-те години в България се разпространяват позиви на СБНЛ, в които открито се пише срещу евреите: „Българският стопански живот е в ръцете на евреите, а в свободната българска държава българите са роби на еврейският капитал”. През 1940 г. под натиска на хитлеристка Германия и с подкрепата на СБНЛ у нас де приема антиеврейският Закон за защита на нацията. Десетилетия по-късно в свое интервю пред Георги Коритаров Иван Дочев твърди, че мракобесният закон едва ли не е защитил българските евреи: „Нямаше преследвания на евреи, нямаше погроми, нямаше концлагери. Българското правителство взе известни мерки да отговори на искането на германските военни власти, да се направи така, че да се избегне опасността евентуално евреите да им направят някакви пакости, когато се движат в България... Затова се въведоха някои мерки евреите да не могат да ходят нощно време, да имат обединен знак, да се разселят от пътища, по които минават германските войски, но нямаше преследвания, нямаше ограбване, нямаше концлагери, нямаше золуми и прочее! ... Мога да кажа, да се спасят евреите от други неприятности, които може да им се навлекат в страната...Защото те бяха изпратени на места, където никой не можеше да ги безпокои!...”

От същото това време, когато легионерите на Иван Дочев едва ли не са „се грижили” за българските евреи, са останали стотици позорни свидетелства. Част от тях са в полицейските архиви, както и в архива на Централната консистория на евреите в България. В тях се говори за нападения върху еврейски домове (Варна), чупене на витрини на еврейски магазини (София) и много други легионерски изстъпления ... 

Наборе.бг