nabore.bg

Старият баща сина си съветва:

– Бъди честен, упорит и корав,

не кърши фамилната клетва –

тази в кръвта на човешкия нрав;

няма да бъдеш пристрастен

и стой зад думите отговорно,

бъди почтен; строг – не съвсем

и избирай всичко доброволно –

животът ти да бъде като песен.

Помни, най-важно е да си жив

и по-добре е беден, но честен,

отколкото богат и несправедлив.

 Ново е времето, спомените са стари

Същите хора в динамичното битие

пресичат към отсрещните тротоари,

там, масово в заведението на питие –

в новото време със спомените стари.

Колкото и да мислим, че го познаваме,

животът може всекиго да изпревари

и докато за мечтите всичко даваме –

времето минава със спомените стари.

Нищо няма да се забрави тотално,

докато разказват същите клюкари,

всичко на момента става актуално

в новото време за спомените стари.

Модерното пак остарялото осмива,

сбогувайки месец декември с януари

и винаги, когато годината си отива –

новото време зове спомените стари.

Маринковци

Сърцето по Маринковци кърви...

На север от града малък,

под Милевска планина,

там е жизненият залък –

край една цветна долина.

Това парченце живот,

от прадедите запазено,

е сърцето на моя род –

от времето не е прегазено.

Пред прага на моя дом,

споменът все ме връща,

на носталгията е симптом

и воплите той поглъща.

А днес баби и дядовци

стари, тромави и куци,

и сега те в Маринковци

чакат милите си внуци.

Сърце от спомени навято,

защото го рядко посещавам –

родното ми място свято,

само стихове му посвещавам...

Може някоя къща да е празна,

може някой дом да е съборен,

но традицията е еднообразна,

а обичта – тръгва от самия корен.

Сърцето ми по Маринковци кърви,

но продължава напред да върви...

У дома на гости

Пристигнах. В двора ме чака

игривият Леси и познато лае,

към вратата радостно изплака,

че съм тук – трябва да се знае!

На печката любимото ястие –

топло, приготвено с любов,

в бутилка – ракия за щастие,

гроздова – от домашен сорт.

Тук свободата е ограничена

и времето е съвсем скромно,

младостта е почти заличена –

два адреса, а сърце бездомно.

Живея там, но тук се родих

и върха на живота обикнах,

за корените пиша този стих –

в тази земя някога поникнах.

Тръгвам. От масата взимам

и последната чаша допивам,

и винаги, когато време имам,

у дома на гости ще отивам.

Никица ХРИСТОВ

 --------

Авторът Никица Стоянов Христов е от Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия. Завършил е основното си и средно образование в Босилеград, след което през 2007 г. записва специалността „Право” в Юридическия факултет при Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Дипломира се като юрист през 2012 г. Издал е стихосбирката "Празно сърце" (2012). Подготвил е за печат и втора своя книга със стихове.