Лични драми
- search
- Всички
Нека ви разкажа: Безхаберие в родилното ме направи нещастна за цял живот
Акушерката ме остави да лежа с болки и отиде да спи
Бях бременна в деветия месец. Веднъж отидохме със съпруга ми на кино. Към края на филма ме заболя коремът и казах на мъжа ми Антон, че трябва да ставаме и да си ходим, защото болките бяха родилни . Тъй като вече имах една рожба, която почина на един месец, Александър ми беше второ дете и знаех , че се ражда. Антон ме помоли да почакаме още малко. Видя ми се смешно, но почаках...При първото ми раждане, през цялото време в родилното работеше майстор, който оправяше бравата на вратата срещу мен. Представете си какво съм преживяла, първо притеснение, срам, а акушерката не ми помага. Както и да е, детето се роди живо и здраво.. Отвратих се от отношението в родилното и си казах, че ако забременея пак, няма да раждам там. И тъй като в махалата, където живеех в Плевен на ул. “Огоста” имаше баба акушерка, която бе изродила живи и здрави всичките квартални бебета, исках тя да изроди и моето.
Казах на съпруга ми, че в родилния дом няма да отида, но като всички мъже, той настоя, че ще отидем само да кажат дали скоро ще родя и се прибираме вкъщи. Оказа се, че ме излъгал и аз останах. Акушерката ми каза, че скоро ще родя и ме остави да лежа на родилната маса, а тя отиде в края на залата да си полегне на леглото. Името й беше Балканска, говореше се, че е най-добрата акушерка в Плевен. Легна си с кръстосани крака и двете ръце под главата и до 4 часа сутринта не дойде да ме погледне. Когато благоволи да ме прегледа, положението беше се усложнило. Извика още двама мъже, не зная какви бяха - извадиха бебчето ми, изглеждаше задушило се в мен, почерняло и не мърдаше.Оставиха го срещу мен на масата и излязоха. Изведнъж то се размърда, аз се развиках. Взеха две кофи с топла и студена вода, потопиха го, направиха му изкуствено дишане и то се оправи, но не напълно... Вече порасна, умен е, учеше се отлично, но не може да ходи както трябва, пада и т.н. Диагнозата му е детска церебрална парализа. Синът ми Александър е най-милото и скъпо същество за мен. Ката се получи - от една грешка, цял живот нещастие...
Василка КАЛАШНИКОВА, Плевен