nabore.bg

САЩ, Великобритания и Франция забъркаха кашата - сега я сърбаме всички

Поредният скандал в разединеното европейско семейство бе предизвикан от бежанската вълна в края на лятото. Този път тя нахлу по балканско направление, макар и заобикаляйки България. И се започна прехвърлянето на отговорността като горещ картоф от граница на граница и от кандидат-членки на ЕС на пълноправни членки. Благодарение на медиите, които показаха лицата на имигрантите, европейското обществено мнение обърна внимание на хуманитарната страна на проблема. Хората бягат от войната и си спасяват живота,

затова Европа трябва да им протегне ръка.

Такъв бе и лайтмотивът в обширното изказване на Жан-Клод Юнкер пред Европарламента на 9 септември т.г. Завоалираните му критики бяха насочени към „Нова Европа“, т.е. страни като Унгария, Полша и Чехия, които протестират против квотния принцип на преразпределяне на бежанците. На другия полюс е Германия, където г-жа Меркел проявява нетипично гостоприемство спрямо поредната вълна гастарбайтери. Оказва се, че икономическият локомотив на Европа с лекота може да намери място в своите трудови армии за прииждащите араби, афганци и африканци. Това на свой ред вбесява радетелите на християнска Европа, които биха искали да подбират пришълците по вяра и ценз. Но макар Брюксел да наложи на недоволните новите правила,

разногласията няма да отшумят.

И както обикновено, този наболял въпрос се използва предимно като повод за политически манипулации и самореклама. Сега изведнъж се оказва, че има едни лоши управници от типа на унгареца Орбан, които се поддават на ксенофобия, докато либералните лидери на Западна Европа остават верни на хуманността и защитата на човешките права. Всъщност е тъкмо обратното – коренът на злото е разпадането на арабските държави в резултат на имперските военни интервенции на  страни като САЩ, Великобритания и Франция. Последвалите граждански войни в Ирак, Либия и Сирия тласкат милиони към мигриране и бягство. До Централна Европа достигат само онези сирийски младежи, които могат да си позволят да заплатят няколко хиляди евро на трафикантите, докато техните семейства, както и по-бедните им сънародници, са заседнали в бежанските лагери в Йордания, Ливан и Турция.

Какво да се прави?

Като че ли отговорът на този въпрос е прост: трябва да бъде постигнато мирно решаване на сирийската криза и по този начин да бъдат ликвидирани предпоставките за голямото бягство на населението на тази страна. Това обаче не устройва Запада. Тези дни френският президент Оланд пак повтори нападките срещу сирийския си колега Асад, независимо че именно Дамаск е основната преграда пред ордите на халифа Абу Бакр ал-Багдади и неговата „Ислямска държава“. Същата позиция споделят и Обама и Камерън, които залагат на взаимното изтребване на джихадисти и баасисти. Така че са налице всички предпоставки и в бъдеще арабите да търсят пролука към Европа.

България този път не е в окото на бурята, поради факта, че съществува и по-пряк път към лелеяна Германия. Но и поради далновидното решение на предишното правителство за изграждането на ограда по границата с Турция. Трябва да се оказва хуманитарна помощ на истинските бежанци, включително и на българска територия. Малка България ще поеме още 500 бежанци,

а може би и малко повече.

 Но прехвърлянето на проблема от здравата на болната глава не е решение на един политически въпрос от компетенцията на „големите началници“. Трагедията в Сирия бе резултат на алчни за власт, влияние и пари политици, които свършиха черното си дело и спечелиха от нещастието на цели народи. Нашата страна трябва да намери сили да се разграничи от тази пагубна и човеконенависническа политика. Парадоксът обаче е в това, че най-виновните за бежанската и хуманитарната катастрофа в Близкия изток се оказват и най-близките ни сегашни съюзници. Така че би било наивно да очакваме точно София да каже, че „царят е гол“. Най-много, по стар обичай, да се снишим, за да ни отмине бурята.

Д-р Емил ЦЕНКОВ