nabore.bg

Разказ

                                                                               На моето куче Грей

 Нещата в живота на Ани се стекоха така,че тя остана сама.Искаше дете,мъж,но не се получи.Накрая се примири и си взе куче.То беше малка,бяла,пухкава топка,която Ани гледаше с любов и всеотдайност.Обичта между тях растеше успоредно с Бети-така се казваше кучето.Не можеха една без друга.Когато Ани отсъстваше от вкъщи,Бети лежеше апатично в коридора и тъжно очакваше стопанката си.Лятото ходеха на море,винаги в едно и също градче и в една и съща къща.Бяха се сприятелили с хазайката и там се чувстваха като у дома си.Ани ходеше да плува сутрин рано,преди обичайната навалица на плажа.Разбира се и Бети беше с нея.Една сутрин Ани не я взе със себе си /беше разгонена , а Ани не искаше да се занимава и с кученца/, заключи я в стаята и отиде да плува сама.Жената се отпусна върху водата и се сля с морето.За нея то беше като любовник-галеше я,шепнеше й,приласкаваше я.Но то беше един коварен любовник и в миг се превръщаше в хищник.Като всяко велико нещо беше непредсказуем.Задуха вятър,вдигна вълни. Ани беше далеч от брега,толкова далеч,че, ако не й помогнеше някой, нямаше да може да доплува до сушата. Никой не се виждаше наоколо.Тя заплува отначало спокойно,после паниката я обзе,морето я зовеше,искаше я,дърпаше я в зелените си дълбини,вълните я подхванаха и заиграха с нея.Тя разбра,че това е края,но живота викаше в нея,караше я да се бори.Слънцето огря с кървави лъчи зелените гърбове на вълните,нахранени,доволни от закуската си.Ани се сля  с любимия си завинаги.

 Бети,като всяко куче имаше шесто чувство и беше разбрала какво се е случило с господарката й.Това я подлуди.Скочи,счупи прозореца на стаята,в която беше заключена и хукна към плажа.Там вече се бяха струпали хора.Бети тревожно преброди плажа,подуши пясъка и жално зави.Ви цял ден,легнала на пясъка с очи устремени в морето.Хазайката се опита да я хване и върне в къщи,но Бети избяга.След седмица я откриха  вкочанена и накълвана от гларусите до скалите,където обикновено лежаха с Ани.

Марина ДИМИТРОВА

marinakastel@abv.bg

----------

Марина Димитрова (псевд. на Малина Радомирова) е родена в София. Работила е в Стопанско обединение като инспектор по контрол на решенията, а след това в семейната си частна фирма. След пенсиониране се оттегля със съпруга си от шума и стреса на София при голямата си любов - морето. Пише проза и лирика, но публикува сравнително отскоро, предимно в различни неспециализирани издания, вкл. и електронни.