nabore.bg

Хората говорят

Срещи: Бате Енчо дойде в родното си Горно Абланово

Снимка за спомен с актьора Енчо Данаилов-Бате Енчо


Известният телевизионен водещ на детски предавания - Бате Енчо дойде с екип на националната телевизия в с.Горно Абланово, Русенско. Често пъти в ефира е споменавал, че корените му са от това село. След много години бе решил да посети селото, в което се е родил и живял и неговият баща. Жалко само, че хората, които са познавали баща му и дядо му вече не са между живите.

Когато Енчо решил да осъществи идеята се обадил по телефона в читалището. Читалищната секретарка е доста млада и освен това е от друго населено място. Обадила се на кмета, но той е още по-млад. Няма как да знае в коя част на селото са живели тези хора. Тогава се обадил на една учителка, вече пенсионерка. Тя също е от друго населено място, но е чувала къде са живели. Обади се на мен, защото знаеше, че имам някаква информация и живея в близост до къщата им. С желание се съгласих да се срещна с бате Енчо.

Екипът дойде в читалището. Председателят на читалището ги разведе из селото. Енчо като малък е идвал няколко  пъти в Горно Абланово. Понеже къщата им вече била продадена баща му го е водил в негови братовчеди. Спомни си, че е играл с тях на поляната. Дори веднъж е паднал в голяма локва, за което баща му се скарал. Същата поляна все още е там.

 Целта му е била да се срещне с местни хора за да му разкажат някои подробности за рода му. Такива хора в селото вече няма. Срещнах се  с него и му разказах това което знам и съм запомнила. Слабо си спомням за дядо му на Енчо – Братой Данаилов. Имал е четирима сина от които най-малкият Кирил, бащата на Енчо. Майка им умира твърде рано. Дядо Братой се женил втори път. Когато Кирил поотрасъл го дава чирак сам вече да изкарва прехраната си. Беше връстник на баща ми и той ми е разказвал, че по някое време решил да замине за града. Там е попаднал при известния по него време Йордан Цветков, който бил  автобусен шофьор, инструктор и състезател по мотоциклетизъм. Обучил е много младежи да овладеят професията. Талантливите обучавал за състезатели. Такъв станал и бащата на Енчо. Заедно с Йордан Цветков дълги години карали русенци да се наслаждават на мотоциклетните надпревари по улиците на Русе.

Аз запомних Кирил Братоев като шофьор на автобус. Пътуваше  по линията от Русе до Горно Абланово. По него време бях ученика в Русе. Почти всяка седмица родителите ми изпращаха кошници с храна и плодове. Те бяха  натоварени отгоре на автобуса. Заедно с други ученици го чакахме  на автогарата. Автобусите бяха много стари. Нощуваха на село. Спираха ги на един стръмен баир. Големи мъки за шофьорите беше през зимата. Цяла нощ трябваше да се припалва двигателя за да не замръзне водата в радиатора. Сутринта шофьорът трябваше да проявява голямо майсторство за да овладее тежката машина докато запали по стръмния баир. След това покриваше с автобуса втора градска линия, която минаваше през самия център и край стъклената будка, която по-старите русенци са запомнили. Там имаше спирка. Виждала съм го доста често да минава от там. Още щом ме зърнеше ми махаше с ръка за поздрав. Завърших училище и се върнах на село. Нямаше вече как виждам автобуса му. Запазила съм от албума на баща ми една снимка от 1984 год. когато той е присъствал на 60-годишен юбилей на набора си. Вероятно това е било и последното му посещение в родното село. Това знаех и това разказах на Енчо Данаилов за неговия баща.

А после си направихме снимка с Бате Енчо за спомен от Горно Абланово.

 

Елисавета ПЕНКОВА, с. Горно АБЛАНОВО, Русенско