nabore.bg

Архивите са живи

Батак 1876 г.: Хронология на въстанието през погледа на водача му Петър Горанов (втора част)

(Продължение)

 

На 2 май Ахмед взема през нощта един влах  овчар, когото изпраща с наставление в селото. Той се среща с Ангел Кавлаков, Георги Серафимов и други и убеждава да се представят пред Ахмед и обещаят да предадат оръжието си, след което Ахмед ще се разпореди да върне всички башибозуци назад по местата.

При срещата си с селяните Ахмед направил клетва в името на Пророка Мохамед,

 

че ще изпълни обещанието си.

 

Населението на Батак става на две партии: едните да предадат оръжието си, а другата по-малката част бил против. Надделява мнението да предадат оръжието. Тогава Трендафил Тошев им казва: ”Не смятам да излезе добро, освен скръб, огън и смърт.”

Събират оръжието в три каруци и го закарват при чадъра на Ахмед. Кръвожадния Ахмед скръцва със зъби и казва: ”ОЩЕ ОРЪЖИЕ ИСКАМ!” Сега всички усещат, че ЧОВЕКЪТ-ЗВЯР ги е излъгал.

Горкото население като предаде оръжието загуби и ума и дума. Сега се намират като в някои кораб изложен на вълните в някое развълнувано море.

Ангел Кавлаков се връща при Ахмед и казва, че повече оръжие няма в селото.Ахмед се обръща към готовите кръвожадни башибозуци с думите: ”МАРШ!” Там

 

малко по-отгоре стоят главите

 

 на Петър Трендафилов, Вранко Димитров, Петър Каведжов. Ангел Кавлаков, убедил батачани, турците убиват с десетина изстрела. После започва страшното и ужасно Баташко кръвополитие...

Тъмно е вече, когато приближават до черквата, вратата на черковния двор е залостена. Влизат първо в училището срещу църквата. Намират там скрити в долапите, при които е учителя Техджаров и свещеник Нейчо Паунов.

 

На първия изваждат очите,

 

а с щитовете пушките си нараняват на много места докато издъхва, а втория насичат на много места по тялото. Запалват училището, където на долния етаж има 200 души мъже, жени и деца, които изгарят живи....

3 май –Ужас! Да чакаш заколението си!

4 май Ахмед издава заповед да се спрат убиването.

5 май Отново убийства и палежи...

О! Боже! Няма ли край това безумие!

 

Петър ГОРАНОВ