nabore.bg

Софрон Михайлов Ръбин е роден на 5 ноември 1898 г. в село Мокреш, Ломско в средно заможно селско семейство. Останал сирак, едва 5-годишен, познал сиромашката мъка още от малък, без бащина милувка и закрила, той е трябвало да се включи в помощ на майка си Вълкана (Кана) и по-голямата си сестра Врачана за обработване на земята и в отглеждането на 6-месечната си сестричка Спаса. Когато станало време да ходи на училище той е трябвало да учи и същевременно да се грижи за добитъка. Така едновременно с учението и работата в къщи и на полето успява да завърши втори прогимназиален клас. Въпреки голямото желание да продължи образованието си майка му го оставя от училище, за да поеме едва 14-15-годишен мъжката работа в семейството.

С мъка Софрон се прощава с училището,

но не и с учението. През зимата, когато нямало работа на полето, вземал книги да чете.

След като отслужил военната си служба като кавалерист в град Дупница се завръща в Мокреш и поема изцяло стопанската работа на семейството. Проявява се като извънредно трудолюбив и честен земеделски стопанин. Не пушел и в кръчма не влизал. Интересува се от новостите в земеделието, влиза във връзка с районния агроном в село Ковачица, с който се съветва как по- добре да обработва земята и какви култури да засява освен жито и царевица. Въпреки големите усилия, които полага той и семейството му, въпреки, че е имал земя над средния селянин, той чувствал тежестта на капиталистическото развитие върху гърба си, особено когато започват да учат и трите му деца извън селото.

Капиталистическите кризи се отразяват и в селското стопанство, обезценява се селскостопанската продукция и селянина въпреки, че е произвел жито, царевица, слънчоглед и домашни животни няма на кого  да ги продаде или ако ги продаде, то е толкова евтино, че едва стига за сол и газ. Всичко това дава отражение и върху мисленето на Софрон Ръбин. Започва да се интересува от живота на хората в Съветския съюз, как живеят, как обработват земята, с какви машини и т.н. Най-добър информатор по тези въпроси

е най-голямата му дъщеря Пръвка

(по-късно партизанка от Ломския партизански отряд „Стефан Караджа” с името Бойка, това име след 9 септември 1944 г. приема като собствено), която по това време е ученичка в Ломската гимназия и член на РМС, а по-късно и на БОНС в  Софийския университет.

През периода 1931- 1932 г. в Мокреш и в околните села се провеждат черковни молебени от местните свещеници за валежи от дъжд. Ето какво си спомня по този повод Кирил Куздин: „Бай Софрон като разбрал, че ще се провежда молебен една вечер казал пред няколко свои съселяни: „Брей щури хора! На кому са дотрябвали тези молебени, като няма хора да вярват на тези попски заблуди. Лозето иска не молитва, а мотика...”

През януари 1942 г. Пръвка попада в дирекцията на полицията в София, а през март същата година я съди Софийският военно-полеви съд по ЗЗД. През тези 3 месеца Софрон непрекъстнато пътува от Мокреш до София и държи връзка с бонсистите от Мокреш - Кирил Куздин, Асен Наков (нелегален по това време в София) и Вера Якова-Накова.

По същото време фашистките съдилища в България ежедневно произнасят десетки смъртни присъди срещу партийни функционери. След много настоявания и молби на Софрон Ръбин

е разрешено свиждане с дъщеря му

Пръвка (от тук нататък вместо нейното име по рождение ще споменаваме Бойка). През затворническата решетка баща и дъщеря разговарят повече с очи, защото надзирателя слухти да чуе нещо от тях. Разбрал, че в обвинителния акт се иска смъртна присъда Софрон преглъща бащините сълзи за да каже: „Горе главата! Нали знаеш, че и на Ботев и Левски са им казвали нехранимайковци. Бъди горда!”

Каква вяра и убеденост в идеите на партията е имал Софрон, за да каже тези клетвени думи на дъщеря си, над която е висял като дамоклев меч смъртна присъда.

По-късно, когато делото започва, върху Бойка се упражнява натиск от страна на адвокатите й да се признае за виновна и да иска милост, тя отказва да стори това и се държи твърдо пред съда. Тогава адвокатите се насочват към баща й, та чрез него да я накарат да склони глава. Отговорът на Софрон бил: „Тя е пълнолетна и сама разполага с живота си.”

А ето разказва Кирил Куздин във връзка с делото на Бойка: „Преди разглеждане на делото имахме среща с бай Софрон в София. С неочаквано спокойствие и увереност той ми каза, че Бойка го уверила, че всички обвинения пред съда ще опровергае. Наистина на делото пред военно- полевия съд при създалите се обстоятелства, тя умело успява да отхвърли всички обвинения.”

Поради липса на доказателства съдът е принуден да издаде оправдателна присъда, но фашистката власт не се отказва да я преследва и тя е принудена да живее полулегално в София.

Бойка си идва на село за един-два дни, за да си вземе някои неща, необходими й за минаване в нелегалност, тъй като очаква врагът да я изпрати в концлагер.

Споделя с баща си за тази опасност

и го пита: „Татко, какво ще кажеш, да се оставя ли да ме интернират или да хващам другия път? В отговор на този въпрос той казва: „ Ако си мислела да ходиш като овца на касапница, защо си се хванала на хорото.” Бойка правилно разбира бащините думи и в душата й засияла радост, че баща й напълно споделя нейните идеи.

Още не укрепнала здравословно след инквизициите в полицията, тя отново е потърсена да я арестуват, в момента когато се готви да тръгне за София. Благодарение на майка й Цветана, която заблуждава полицията, Бойка успява благополучно да се добере до София. Уведомена своевременно за наново надвисналата опасност над нея, тя на 10 април 1942 г. минава в пълна нелегалност, а през юни същата година по нареждане на ЦК на БКП е изпратена на работа при нелегалните в Ломска околия.

Стефчо КИРИН

(Следва продължение)