nabore.bg

Първи трепети за войводата – как вървяхме в похода по неговите стъпки

Откакто се помня, съм закърмена  с обич и почит към всичко Ботевско от  баща ми. И до днес виждам и чувам гласовете ни в нашите обичайни неделни утрини, когато, седнали около масата, прекарвахме чудни мигове.  Докато мама ни приготвяше закуската, татко ни пееше детски песни, рецитираше ни стихчета.  Той имаше необикновено  силна  памет, помнеше всичките стихотворения и песни, на които са го учили в училище. Пък и нали е бил учителско дете и попски внук!  Умееше да запомня бързо и трайно   голямо количество информация, помнеше много добре  имена, дати и събития.Като поотраснахме  започна  да ни разказва интересни случки от нашата история. Любимият му поет и революционер беше Христо Ботев. Обичаше да ни рецитира стихотворенията му, пееше и песните  по неговите стихове, превърнали се в любими народни песни. Започваше тихичко да припява: „Кавал свири на поляна,/на поляна край горица,/млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица….” Щом татко запееше, веднага се присъединяваше и мама с хубавия си алтов глас. Ние отначало ги слушахме омагьасани от тяхното въодушевление, а сетне неуверено поемахме песента. Незабравими са спомените ми за тези наши „неделни утра”, пълни с обич към всичко българско!  И днес  семействата се събират пак около масата, но най-често е включен телевизорът и го няма чара от онова наше мило общуване, в което приказката, песента бяха главните герои. Те  създаваха необикновено  топла, интимна и запомняща се атмосфера, която остана в душите ни като незабравим спомен, за да ни грее през целия ни живот.

   Преклонението на баща ми към Ботев се проявяваше и в страстта му към футбола. Още от младини той става привърженик на футболния отбор „Марица” ,Пловдив, който по-късно приема името „Ботев”. Той болееше силно  за всичко Ботевско. За него то се родееше, покриваше се  с родното, с българското. Така се случи, че последният му дъх беше на пловдивския стадион „Христо Ботев”.  Въпреки забраната на лекарите  заради прекарания инфаркт, той не спря да ходи на футболните  мачове между вечните футболни противници „Ботев” и „Локомотив”. И тъй  - до фаталния  3 април 1965 година. Тогава сърцето на баща ми се пръснало от разочарование, когато  Дерменджиев  /Чико/  изпуснал дузпа. Станал прав, извикал и се строполил, победен от последния голям сърдечен разрив!

     Спомням си и годишнините от героичния  подвиг на Ботевата чета и провеждания много години национален поход ”По стъпките на Ботевата чета”.  Тези две годишнини ми припомниха как в началото на 50 –те години на миналия век баща ми също участваше в този поход. Бяха години на чести екскурзии, организирани от дружествата на Българския туристически съюз. Мама и татко се включваха с голямо желание в тези прояви. В семейния ни албум има много снимки от техните екскурзии, в някои от които и ние с брат ми сме участвали. По този начин се посещаваха доста туристически обекти. Така родителите ми  изкачиха  връх „Ботев” в Стара планина, „Мусала”  в Рила  и други върхове на нашите планини. Времето беше бедно,  купонно, магазините не предлагаха подходяща екипировка за туризъм.  Но желанието, доброто настроение компенсираше всичко! 

  И първият поход „По стъпките на Ботевата чета” е организиран от Българския туристически съюз – институцията, свързана с името на Алеко Константинов. Той е големият български писател, юрист, общественик, демократ и запален пътешественик. Негова е инициативата за първото масово изкачване на Черни връх. С  покана, публикувана в брой 99 от 23 август 1895г на  вестник „Знаме” , Алеко Константинов се обръща към всички родолюбци, любители на красотите на българската природа да се изкачат заедно на витошкия Черни връх. На 27 август същата година около 300 души слагат началото на организирания български туризъм. Но убийството на Алеко отлага създаването на Българския туристически съюз до 23 август 1899, когато се учредява това голямо, доброволно, независимо, непартийно, неправителствено сдружение. И днес БТС е все тъй силна, богата и мощна спортно-туристическа, културна, родолюбива, природолюбива, екологична и благородна организация, която обединява най-запалените и съвестни български граждани.

  Спомням си как възторжено татко обяви вкъщи,че група от Дърводелското индустриално предприятие /ДИП „Напредък”/ ще участва в похода по стъпките на Ботев. Той започна приготовлението си с голям мерак! Сбъдваше едно свое голямо желание – да види местата, по които е минал в последните си дни любимият му поет-революционер Христо Ботев.

  Групата тръгна, а ние зачакахме завръщането на баща ми. Следяхме беглите информации за участниците в похода само по радиото. Тогава нямаше  нито телевизия, нито мобилни телефонни връзки. И ето, дойде мигът, когато татко се прибра – обгорял, сияещ, пълен с впечатление, които бързаше да сподели с нас. И сега го виждам как е седнал на дивана в столовата, как се смее доволен и щастлив и разказва с подробности как  са вървели в колона по един, как са почивали, как са преодолявали стръмните планински пътеки и височини, как слънцето ги е жарило. Всички са страдали  от жега, от умора, от неудобни обувки, от неподходящата си екипировка. С гордост той се хвалеше, че е издържал. Оказал се е силен и не е бил в групата на тези, които не можели повече да се движат в редиците, заболели и ги качили на превозни средства до крайните обекти. Разказваше, че и дъжд ги е валял, вятър ги е брулил, спали са в палатки.  А за тържеството на връх Околчица, за митинга там, говореше с патос и възторг!  И пак ни пя Ботевите песни, защото там всички са ги пели с голямо въодушевление. Татко даже артистично се превъплътяваше в Ботев! Изправяше се и казваше поетичните слова на революционера от кораба „Радецки”: „Тук аз съм капитанът, тук се слуша мойта воля!” 

      Баща ми пръв ми предаде своето преклонение пред Ботев и неговото поетично и революционно дело, което аз по-късно се стремях да предам като задължителна щафета  на моите ученици. И си  мисля, че там, от горе, баща ми  пак гледа как повече от 70  години деца, млади и стари родолюбиви българи вървят по стъпките на Ботевата чета. И дано да го има този поход, да я има тази върволица, която е живото доказателството, че народът ни обича, люби и тачи незабравимия Христо Ботев и неговите четници, тръгнали да се борят за свободата на нашето  Отечество!     

 Петра ТАШЕВА