nabore.bg

Двуцевката спасила баща му от смърт в заледено езеро

86-годишният ловджия Стоян Кръстев от село Дерманци, Ловешко никак не се оплаква от възрастта.

Ловен билет съм извадил през 1948 г., когато бях на 19 години, обяснява ловджията. Ловът е една тръпка, едно хоби, което не се изгражда - или го има, или го няма в човека. При мен ловът е фамилна традииця. Нашата фамилия е дала дори и жертви в лова, обяснява бай Стоян.

Баща му е имал четирима братя, а трима от тях били запалени по авджилъка. Най-възрастният изгубил три пръста на ръката си, докато пълнел двуцевката с барут. Но бил доволен, че му е останал показалецът.

И продължил да ловува до последно

- умрял на 85. Вторият брат загинал на лозето, пазейки го от лисици. Качил се той на черешата, но когато изместил пушката, тя изгърмяла и го ударила под шията.

Баща ми също беше запален по лова, спомня си Стоян Кръстев. Ходил да лови пернат дивеч в една люта зима по реката. Опитал да мине по леда, направил 4-5 крачки, ледът се счупил и той паднал в реката. За щастие пушката се запречила на леда и успял с лакти да се измъкна от ледената вода. Прибра се около вечерта целия мокър, измрзънал, но жив. Почина на 104 години и нямаше ревматизъм, не спира разкази си Кръстев. Така традицията в ловджийското семейство продължила и до днес. 

Най-голямото животно, което е убил бай Стоян е елен. “Бяхме на един лов. Нямахме слука и дружинката отиде към мястото, където трябваше да се съберем.

Аз обичам да се завирам по долчинки,

от един храсталак изскочи едно голямо животно - моментално стрелях. Не успях да гръмна втори път и то изчезна от погледа ми. Времето беше сухо, а не чух животното да се отдалечава по шумата. Забелязах, че се е опряло в едно дърво. Нямаше големи рога. В такава самостоятелна акция, това е най-голямото животно, което съм отстрелвал”, спомня си ловджията.

Често ставали и комични ситуации: Миналият ловен сезон ходих на пернат дивеч - пъдпъдъци и яребици. Кучето беше направило стойка на пъдпъдък, аз тръгнах напред, но не забелязах, че пред мен има ров. Паднах вътре, когато се измъкнах видях, че кучето продължава да стои на стойка, пъдпъдъкът се вдигнал, ударих го и кучето ми го донесе. Едва тогава забелязах, че съм си скъсал панталона и коляното ми кърви.

В случая успехът си беше успех,

усмихва се бай Стоян.

Бай Стоян не харесва модернизацията в лова. “Авджилъкът не трябва да губи своя чар от срещата с живата природа. Целта не е просто да удариш. Не харесвам този лов с джипове, автомати, това удобство, което прави лова една аристократична прищявка.Затова на мен ми е много приятно сам да си намеря дивеча, с кучето, разбира се. Доволен съм от това, че хванах времето, когато ловът беше толкова естествен, толкова спокоен”, казва ветеранът. Не иска да дава поучителни съвети на младите. Ловецът трябва да има собствен усет за нещата. Човек или има усет, или няма усет, казва бай Стоян.

Все пак допълва той, има правила, които са абсолютно задължителни. Едно от тях е “просто да не се стреля по посока, в която не знаеш дали няма човек. Сега толкова нещастни случаи станаха именно поради нарушаване на правилата”, обяснява мъжът.  

От вестник „Златна възраст”