nabore.bg

 Учим какви ли не сложни материи, които никога не ни влизат в работа, а как да общуваме помежду си никой не ни учи... Получаваме най-жестоките удари под кръста от най-близките си хора... Боли ни... Защо в други страни си живеят живота, а ние тук се борим с него? Докъде може да ни докара необходимостта да изкарваме пари, за да съществуваме? Да поверим грижите за децата си на детегледачки и роднини. Вместо един ден да можем с гордост да кажем: „Аз отгледах и възпитах правилно собствените си деца!” Или да признаем: „Къде сгрешихме?” Ние или страната ни, в която вече няма социална политика? Прехвърляме си отговорности, а в Африка имат поговорка: „Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете”. Да си признаем – не сме достатъчни на своите деца, независимо от усилията и чутовните подвизи, които правим. От съвсем малки, внуците се чувстват много сигурни, оставени на грижите на баба и дядо. В компанията им дните на децата ни минават щастливо-безметежно, изпълнени с много любов и спокойствие, сред добре познатите навици, които се повтарят като мантра на будистки монах. За пакостите на децата бабите и дядовците са добре подготвени и реагират мигновено – с арсенала, натрупан през годините.

Да станеш родител е лесно, но да бъдеш добър родител е умение. Ключът е в общуването и в трупането на рутина.

Не напразно казваме: „Много баби – хилаво дете“, но пък и без бабите в днешно време би било много трудно на родителите да се справят с осигуряването на финансови средства. Още повече, когато детската градина е пълна и ни дават „червен картон“, което вече се приема за нормално в България. Да,но не е. Спомнете си какви чувства сме изпитвали като деца към баба и дядо. Спомнете си колко е хубаво ни е било когато тате се върне от работа и затъжени се гушим в прекръдките му. Нищо, че брадата му боде ужасно. Тогава не сме делили близките си. Най-напред на тях сме имали доверие. Естествено, ако сме израснали в здраво семейство...

Как еволюираме с възрастта и в какво се превръщаме когато станем родители? Харесва ли ни това, в което се превръщаме? Какви са последствията?

Получи се вече един затворен и объркващ кръг... С дебели емоционално- болезнени стени. Всичко заключено в сянка и самота умира... Сега е време да помислим как ще я кареме по- нататък. Ние психолозите не предлагаме готови рецепти. Искаме да обърнем вниманието Ви върху някои важни страни на общуването, някъде да дадем съвет, а някъде само да поставим въпроси. А Вие четете нашите материали и между редовете. И мислете - мислете за Вашето семейство, за сполуките и пропуските във възпитанието, за взаимоотношенията с децата Ви и с Вашите родители, за това, което е било, какво се случва днес и как може да е утре. И ако ние Ви помогнем да видите някои неща по нов начин и да потърсите нови подходи за решаване на стари проблеми, ще смятаме, че сме постигнали своята задача. Ще има и болка и неразбиране и упреци и сълзи – живот...

Ролята на баба и дядо

Някои баби и дядовци са като втори родители на внуците си, тъй като отговорността за отглеждането на малчуганите в семейството се пада точно на тях, поради заетостта на майката и бащата. Други деца почти не познават баба си и дядо си, откъснати от далечни разстояния или семейни конфликти. Обикновено любовта към възрастните членове на семейството се възпитава у децата. Ние сме тези, които трябва да ги научим да уважават и да поддържат връзка с баба и дядо. Привързаността на децата към тях може да има повече положителни, отколкото отрицателни черти. Или накратко – за всяко дете думите баба и дядо звучат различно. Възрастните хора имат повече свободно време и могат да обръщат по-голямо внимание на децата от нас. Те с радост им предават семейните традиции и културното наследство на фамилията. Имат по-голямо търпение да им разказват интересни истории, приказки, да излизат с тях на разходка и да ги водят на различни места. Когато поотраснат могат да им показват писането на буквички и четенето, да им помагат с уроците. Ползата от добрите отношения баба – дядо – внуче не е само практическа, но и емоционална. Децата, които усещат силна любов в семейството растат по-уверени в себе си и стойностни като личности. Те се научават да ценят семейните взаимоотношения и да се грижат за близките си. По правило щастливите – здрави семейства отглеждат добри деца. Силната връзка с внуците е полезна не само за децата. Бабата и дядото се освежават и подмладяват покрай малчуганите. Не ги измъчват толкова „бабешки“ мисли, шегуват се по-често, движат се повече и се мобилизират. Духовната наслада, която дава веселият детски смях не може да се сравни с нищо. Не е случайна приказката, че внуците се обичат двойно повече от децата. Покрай тях възрастните хора изживяват втора младост и се чувстват по-пълноценни. Помощта, която те оказват в отглеждането на децата, не можем да отречем, е незаменима. Тяхното присъствие ни улеснява, имаме повече свободно време и се чувстваме спокойни. Нека се опитаме да създадем топли чувства между родителите си и децата. Нека те ги посещават с охота и да се радват на двойна родителска обич. Едни от най- сладките спомени от детството са тези, прекарани с баба и дядо в уютния им дом, с вкусните гозби и забавни улисващи разкази. Нека топлят сърцата им след време. Връзката баба-дядо-внуци не е еднопосочна по отношение на предаваните умения. Идва време, в което децата връщат жеста за старанието и обичта в тяхното отглеждане. Те помагат на възрастните да се ориентират: как да работят с GSM-a, DVD- то, микровълновата, програмиращата се душ кабина или компютъра. Като любезни домакини в света на новостите, малчуганите са готови да въведат в него и своите дезориентирани баби и дядовци, за да могат винаги да са заедно.

Лековете на баба

Децата боледуват. В тези случаи с познанията си и бързите ракции в началните моменти на заболяването, бабите са неотразими. Справят се с простички методи, които са тествали с години, силна натурална храна и своята любов. Понякога те лекуват по- бързо и по-добре и от най-доброто лекарство.

Лято на село

Повечето деца с удоволствие прекарват топлите месеци или ваканцията си в прохладата на село. Прикрепени към двойката на баба и дядо, те се радват на свободата да щуреят на воля, лишени от рамките на тесните жилища и опасните градски пространства. Живеещи на свобода, децата намират на село и доста занимания. Малчуганите помагат в градината за отглеждането на плодове и зеленчуци, грижат се за животните в двора или се включват в някоя друга дейност, характерна за селския бит. Лятото прекарано с баба и дядо създава за внуците нови и различни приятелства, които се развиват на фона на зелените поляни, извън компютърните зали и залягането над учебниците. Те са предпоставка за споделяне на общ приключенски дух и един робинзоновски модел на творчество, който е много полезен и различен от урбанистичния.

Дядо и баба са по-словоохотливи

Детето обича да задава хиляди въпроси относно своите родители. Любопитно е да узнае какви са били те като малки, какво е било любимото им занимание, кои са били приятелите им, какво правят в работата си сега и какво са правили преди да се роди. Отговорите на тези въпроси те могат да получат от мама и татко, но поради стеснителност или боязливост да не развалят ореола си на големи хора, повечето родители никога не подхващат темата. Баба и дядо на воля споделят със своите внуци спомени от детството на техните родители, подкрепят разказите си със снимки и влагат невероятна емоция в описанията. Историите за миналото на родителите дават голяма увереност на децата, че и те един ден ще порастнат и ще се реализират също като мама и татко.

Топлите отношения на възрастните хора с техните внуци търпят развитие и много промени през целият период на съвместно съществуване. В началото, когато децата са малки, те прекарват много време заедно. В тинейджърската възраст интерсите и кръгът на общуване на младите хора се изместват и постепенно бабите и дядовци излизат в периферията му. При отдалечаването и всички останали промени, бабите и дядовците се чувстват изолирани, но скоро осъзнават, че любимите внуци не са ги забравили, а просто са пораснали. Те остават в позицията на търпеливи довереници и приятели и така продължават да съпреживяват вълненията им и да са щастливи.

Край на първа част

Във втора част следва:

• Нещата на практика – особености на българския семеен модел;
• Баба и дядо в деликатна роля „Непримирими различия между поколенията“;
• Да гледам бебето? Това е звездната ми нощ;
• Когато баба и дядо разглезват детето

Източник: psychologistbg.com

Автор: КРЪСТЮ КРЪСТЕВ 

КРЪСТЮ КРЪСТЕВ е магистър психолог, психотерапевт и фирмен консултант.

           В продължение на повече от 20 години се стреми  към обогатяване на психологичните техники и умения, близки до възгледите и убежденията му, доказали практическата си ефективност в областта на когнитивно — поведенческата психотерапия и краткосрочната позитивна терапия. Популяризира психологическата помощ и психотерапия в обществото. Работи по програми за подобряване на психичното здраве и превенция на дистреса, насилието и асоциалното поведение. Единствен предлага обучение по аудио програми за: психическо разтоварване, автогенен тренинг и мотивация по методиката на Ц. Вакарелска. Член на Дружедтво на Психолозите в България: BG — RP — 0758.