nabore.bg

След видение баба Ванга й казала да построи дом на Св. Илия

Баба Зоя от село Кърналово е на 70 години. По години е възрастна жена, но е по-енергична, и живее по-пълноценно от много млади хора. Медицинска сестра по образование, днес тя работи на зеленчуковата борса до селото, и затова става по тъмно, а се прибира у дома в Кърналово в 20 часа. „Щом се събудя, взимам чантата и пристигам на работа“, обяснява Зоя. Така вече 20 години. „Пенсията ми е 150 лв. Ще ме изгонят и от вкъщи, ако не работя тук.

А и искам да съм полезна, докато съм жива.

Ако се затворя зад четири стени, освен да искам Св. Петър да ме прибере по-бързо, друго не ми остава“, казва работливата и усмихната баба. Почивен ден тя няма и от толкова практика е изучила тънкостите на търговията. Убедена е, че тайната на нейната работа е ниската цена. „Живеем в кризисно време, ама на богатия изобщо не му дреме“, реди рими пенсионерката и продължава за себе си:

Аз съм баба Зоя.

Продължавам да съм в строя,

а и съм на борсата героя.

Освен че работи от тъмно до тъмно, баба Зоя е уникална и с нещо друго – събира пари за строеж на параклиси. Построила е параклиса „Св. Илия“ в родното й село Богородица (на 30 км. от Петрич), и с помощта на дарители продължава да събира пари и да работи по още 4. Иска да направи всичките 8 известни параклиса в сeлото, от общо 12. Но на четири, местата още не са известни. Всичко започва от видение, което баба Зоя получава като дете. Отива при баба Ванга, която й е роднина, и тя й обяснява, че Св. Илия иска от нея да му направи параклис. Тогава започва благородното й дело. И днес

тя вписва стриктно в тетрадка всеки лев,

 който идва от дарители.

След посещение в Рим, историкът Божидар Димитров й казва, че в описаната история там са отбелязани 12 храма в село Богородица. „Ние знаем къде са били 8 и правим тях с помощта на хората с вяра. Тъкмо преди малко представител на нашия беден народ ми даде 300 лв., за да продължим възстановяването на тези Божии храма. Село Богородица е единственото, което носи името на Божията майка. Било е малко и заобиколено от манастирски комплекс. Нарича се Малката Света гора. Но параклисите са разтурени по време на Византия“, обяснява усърдната баба.

До момента с нейна помощ е възстановен параклисът „Св. Петка“. Сега възстановяват „Св. Неделя“. Тя е покрита, остава вътрешната украса - да сложат още няколко икони. Имат дарени пътеки, които да сложат. „Св. Илия“ го е възстановила именно бабата. Сега се носят материали за „Св. Богородица“, защото покрива трябва да се смени. А и на параклиса „Св. Атанас“, който е до „Св. Илия“ са занесени материалите. Усилено действат да възстановят всички.

А за своята роднина баба Ванга: „Моята свекърва и нейният съпруг са брат и сестра. Имала съм много срещи с нея. Като на кинолента баба Ванга виждаше живота на абсолютно всеки, но не на всеки казваше бъдещето и истината, защото можеше да не издържи и да припадне.

На мен всичко ми е познала.

Всяка нейна дума беше точна. Тя беше строга за тия дето нарушаваха Божиите закони - крадци, убийци, тези с нечовешки отношения. Не ги понасяше. За хубавите хора беше добродушна. Имаше алергия към лошите хора“, разказва от първо лице отрудената жена.

Именно баба Ванга й казва да възстанови „Св. Илия“. А останалите са решение на хората от околността. „Св. Илия“ е по-голям храм, а другите са обикновени параклиси - зидарии с кръстчета и на всеки паметен ден се прави водосвет на съответния светия, и има служба. „На празника на Св. Илия имахме заря, играхме хоро, пяхме песни. Преди да възстановя „Св. Илия“ имах видение, споделих го с баба Ванга и тя ми обясни, че Св. Илия иска да му направя подслон“, обяснява жената и го разказва в стихотворна форма:

Когато бях 12-годишно дете,

облак от параклис се взе.

И мина метър над мен,

в слънчев прекрасен ден.

НЛО ли бе, не знам,

но от баба Ванга пророчицата знам,

че Св. Илия от разтурилия дом,

търсеше от мен да направя подслон.

Зоя обича да реди рими и вече има издадена стихосбирка. И втората вече е на път. Тя ще е за село Богородица. За него се знае, че Божията майка го закриля. По време на последната война много от селата дали жертви, но от нейното село всички се върнали живи. Един мъж дори си дошъл с разкъсан шинел от девет куршума, но той като по чудо останал жив.

Разказва, че веднъж по време на строителните дейности на храм се натъкнали на сребърен кръст. Извадили кръста Господен. Той е лежал в земята 1600 г. Отвън е гравирано сребро. Вътре е дървеният кръст на Исус Христос. Запазил се е през всичките тези години благодарение на среброто.

На въпроса как издържа на тези години да работи на борсата, тя казва: „Така е нужно. Със силен дух и силна воля бабата върви напред!

Никакво отстъпване назад!

 Аз съм тук на първа линия на пазара и събирам и пари за храмовете. Записвам всички в тетрадка.

Към края на разговора ни баба Зоя споделя, че се притеснява за България. Казва, че не върви на хубаво. Младежите бягат навън и не искат да се връщат. По селата остават само пенсионери. „Аз живея в с. Кърналово. Тук сме 1800 човека. Родом съм от с. Богородица. То е над Кърналово. Къщите там се разпаднаха, опустяха. Останаха 22 човека. Селата изчезват в балканския район. Само храмовете останаха. Като бях малка имаше около 2000 души. Всички се изнесоха“, тъжна е бабата. Но веднага повдига духа си и обяснява, че село Богородица е уникално. То е единственото, което носи името на Божията майка. И е обиколено с 12 храма. Било е манастирски комплекс. То си е малката Света Гора. „Ние имаме основан комитет по възстановяването на параклисите. Всеки действа по своите задачи. Един пише историята, друг помага за строителството, аз съм поела финансовата част“, обяснява тя. И казва че, за да живеем по-добре, всеки човек трябва да има някаква задача в общата идея. „Ние се занимаваме с нашето дело, защото има огромна криза във вярата на младежта. Трябва младежите да тръгнат по пътя на вярата“. Иска да научи младите да не се лъже, да не се краде, всеки да има морал в поведението, взаимоотношенията да са човешки, и да не се допускат умишлени грешки.