nabore.bg

8 март – тогава съм се родила. В цял свят на тази дата празнуват Ден на жената. За мен той съчетава ЖИВОТА. Защо го наричам така ? Много просто. На тази дата е Празник, за мен е Рожден ден, а за баба ми Божана – денят, в който почина.

И така - 8 март е раждане, празник и смърт (светата Троица). Всичко е свързано с жената и каква скрита символика има за мен.

Баба ми Божана е от заможно и интелигентно семейство. Родена е през 1899 година, но не зная на коя дата. Баща й Трифон Минев е бил кмет на село Пиперково по времето на Стамболов (от неговата партия). Тя е най-голямата от осемте деца (6 сина и 2 дъщери).

Имахме разлика във възрастта цели 58 години.

Преди мен е отгледала много деца и внуци. Погребала три невръстни момиченца, но голямото й сърце е приело петте деца на брата на дядо Панайот (съпругът й), които тя отглежда заедно с баща ми Йордан и леля Живка, като свои. Техните деца са първите й внуци и едва 58-годишна получава внуци от сина си и дъщеря си (моя милост и братовчед ми Дочко). На наша възраст беше и втората ми братовчедка Бисерка. Ние тримата известно време, особенно лятото, бяхме оставяни на нейните грижи. След години се родиха брат ми Божидар и синът на леля Тодор.

У нас винаги имаше по някой братовчед или техен родител в различните часове на деня. Така от малка се научих да обичам и общувам с всичките си роднини.

Баба ми Божана имаше вродено достолепие и външност на чорбаджийка (както ги виждаме по картините). Помня джубето (палто с кожи), бариша (копринена забрадка с дантели), старата къща с кепенци и железни решетки на прозорците, дървената тераса с каменните стъпала, огромната плевня с макината, пишника (лятната кухня) с огнището и пещта, будоара й (тайната стаичка, в която с татко промивахме лентите и правехме снимки).

Баба беше истинска стопанка

умееща да направи всичко с ръцете си. Тя ме научи да преда, да тъка (имаше стан), да плета чорапи (плетат се на пет куки). От нея се научих, как се отглеждат кокошки, патици, юрдечки, пуйки и всичко, което може да има в един селски двор. Освен зеленчуците имаше и цветя. Латинката и пожарчето й бяха любими, а закомът – коледничето цъфтеше винаги по Коледа. Покрай нея усвоих всички тънкости в домакинството – клане на прасе, правене на сапун, запазване на месо без хладилник, правене на консерви и туршии. От дете варях сладко от малини и ягоди, но нейните специалитети (сега мои) бяха сладко от сини сливи с ядка от орех и туршия от малки патладжани. С нея ходехме да перем черги на голямата селска чешма. Слънчевите й черги и днес красят пода на жилището ми, а от кенара има и за внучката ми.

Тя ме е занесла в църква и ме е кръстила, когато съм била на 6 месеца, после ме водеше на Великден, но не ми даваше да гледам погребенията, а и самата тя не обичаше да ходи, не че не отиваше, но просто може би защото бе погребала 3 невръстни деца.

Сигурно е била много красива

 на млади години, защото, когато остаря и ми се налагало да сплитам плитката й се учудвах от дължината на косата. В последните години преди смъртта й плитката беше тънка, колкото кутрето(малкият пръст) ми, но стигаше до петите й. Тази плитка, тя завиваше на тюрбан около главата и я завързваше по особен начин заедно със забрадката.

Тя ме научи на достолепие, което може да се възприеме от някого и като високомерие. Казваше ми, че трябва да „пределям хората”, т.е. да общувам с всички, когато е необходимо, но да допускам до себе си само стойностните. Самата тя в ежедневието беше такава. Пенсията й макар и малка отиваше в заем на бедни комшийки (които сигурно не са можели да й връщат парите), а самата тя се справяше, по начин, който се запечата в мен и ми осигури живота. С една дума – научи ме да се справям в ежедневието без заплата. Редовен доход й бяха яйцата. Събираха се по няколко кошници, а за Великден боядисваше по две кошници яйца. Правеше разкошни баници и гюзлеми, козунаци и чорбаджийски сърми и какво ли не. Най-важното, което научих от нея бе, че с труд всичко се постига (т.е. „залудо работи, за лудо не стой”).

Светланда РАШКОВА, Русе