Интервю
- search
- Всички
Архимандрит Касиан от Копиловския манастир: Храмът е като духовна пречиствателна станция
Семейството вече не е ценност - идва болно потомство от наркомани, нравствено-извратени и психически непълноценни деца
На гости сме в манастир "Благовещение" в с. Копиловци (Кюстендилско), където разговаряме с игумена - отец Касиан. Почерпи ни с деликатеси, както сам се изрази - истинска мътеница, прясно изпечен хляб, омесен от монасите в манастира и направено от тях сладко от кайсии. Архимандрит Касиан е завършил приложна математика и физика. Работил е като аспирант в БАН по геофизика. Учил е и в Духовната академия, но e изгонен по нареждане "от горе", защото бил непокорен. Преди 1989 г. го задържали в милицията, за да обяснява защо е станал монах. Първо възродява манастира край село Жабляно. С останалите монаси от братството вземат под аренда земеделска земя край Копиловци, която по-късно купуват. Сега там е построен храм "Благовещение". "Ние сме обикновени калугери, които работят упорито и спазват православните канони. Отказал съм се от монашеската си заплата. Получаваме финансова помощ от миряни за строежа, но държим парите да са чисти и от "дебели вратове" дарения не приемаме", отсича игуменът. В момента обработват над 700 дка земя - овощни градини - ябълки, череши, праскови, боб, картофи, царевица. Продукцията продават на борсата в кв. "Дружба" и на пазара в кв. „Младост“ в София и зареждат един от магазините на столичния Женски пазар с мляко, кашкавал, сирене и месо.
-Отец Касиан, защо казвате, че животът ви е протест?
- От малък разбирах и виждах, че това, което става в света не е както трябва. Като дете получавах алергия, когато някой ме излъжеше. Несъответствието между действителността и онова, което се говореше, ме караше да се замислям. При комунизма имаше много хубави лозунги по стените, но в живота ги нямаше. Това ме накара да търся отговорите.
-Затова ли страната ни се върти в кръг толкова години, някакъв грях ли изкупваме?
- Длъжни сме да си дадем сметка какво се случи. Атеистичната идея се предава по наследство, като прокоба. Когато през 1989 постъпих в Жаблянския манастир, всички съпротивителни сили се насочиха към мен. Не ми даваха хляб дори. Наскоро един тогавашен милиционер ми призна, че докато съм бил с добитъка из гората, той се е криел по храстите, за да ме следи. Това е болно общество. В Евангелието се казва - "прости им Господи, те не знаят какво вършат".
-Заглавието на една от книгите ви е "Излъганото човечество", защо я нарекохте така?
- Защото хората живеят, за да умрат - без възвишена цел. Добре е да се замислим какво става в обществото, откъде е тръгнало, накъде отива, какъв е смисълът на живота и защо се получават тези аномалии. Съвременният човек е залисан в ежедневието и не може да се ориентира какво се случва. Трябва да се замисля каква е ролята му в този свят. Не можем да живеем в едни елементарни рамки на материалното и социално-битово съществуване. Това внася примитивизъм в живота и в мисленето и така човек по нищо не се отличава от животното. Това е идеология, която се учи в училище - че човек е произлязъл от маймуна. Това слага капак върху мисленето и ние можем да си умрем, без да сме се замислили, че човек не е случаен къс материя и че безотговорно може да върши каквото си поиска. Напротив, отговорен е за всичко, което върши. Целта на човешкия живот не е материална. Това е довело света до безизходица - хората разглеждат себе си като материя без дух. Книгата ми "Излъганото човечество" цели да подтикне читателя да се замисли и да направи преоценка на своите цели в живота и на средствата за тяхното постигане. Не може в един час на децата да се преподава вероучение, в следващия по биология им преподават еволюционната теория на Дарвин. Често казвам - ние строим духовна пречиствателна станция.
-Задъханият живот в града не ни прави по духовни?
- Всички се стремят да си създават удобства, за да пестят време от житейски грижи и да развиват духовните си и естетичните си потребности. Световната индустрия работи за това, но на практика животът става по-динамичен и целта ни се отдалечава. Външният прогрес, води до духовен регрес. Човешките отношения стават по-груби и първични. Благородството се тълкува неправилно и се търси в него корист. Егоизмът стопи любовта. С техническия прогрес неволно подменяме ценностите, той е прогрес на машините. Получава се парадокс - първо човек произвежда машините за свое улеснение, а после става зависим от тях и им робува. Това води до обездвижване на тялото - предпоставка за болести и в тялото, и в душата. Човешката деградация е обратно пропорционална на техническия прогрес.
-Защо пишете за лъжлива и истинска ученост?
- Човек се интересува от всичко и пълни главата си с информация. Но знанията за заобикалящия го свят са външни и му пречат да вникне в себе си, за да постигне вътрешен мир. Целта е да се стремим съвестта да не ни изобличава. Едната ученост насочва вниманието ни извън нас, а втората - навътре към нас. Въпрос на избор е.
-С неспособността да се вгледаме в себе си ли си обяснявате бездушието, алкохолизмът, наркоепидемията?
- Хората са забравили какво е да се борят със себе си и не познават радостта от победата над свой недостатък. Така загубват връзката между себе си и Бог и животът заприличва на нива, в която растат само тръните на нашите страсти. Често животът на хората е изпълнен с тайни и тъмни ъгли. Човек мисли, че никой не знае за тях и тайната от сторен грях ще отиде с него в гроба. Някога, а вероятно и сега има прозорливи хора, които "виждат" вътрешното душевно състояние на човека. Истината е, че човек е прозрачен за Бога.
-Ами парите, заради тях сме способни на всичко?
- Има стара поговорка: "Каквото се прави за пари, не струва ни пара". Никой не донася нещо на тази грешна земя и каквото притежаваме през живота си не е наше. Друга забравена мъдрост е "давай, за да имаш". Това сега звучи странно, понеже душите ни са загрубели от материални проблеми, но истината е, че ако имаме такива взаимоотношения, животът ни ще се преобрази.
-Бракът в днешно време все повече заприличва на финансова сделка, защо?
- Неусетно в човешките взаимоотношения се изправят взаимната изгода и материалният интерес. Днес семейството вече не е ценност. Пълната свобода във взаимоотношенията е лъжовна. Божиите заповеди изискват от нас да победим страстите: "бъдете съвършени". Светът днес ни дава свобода на греха, а вярата ни учи на свобода от греха. От сегашната нравствена разпуснатост, не може да се очаква друго освен болно потомство от наркомани, нравствено-извратени или психически непълноценни, бесновати деца.
-Напоследък масово младите не се женят, а създават деца, казват - "какво значи един подпис"?
- Подписът е другата страна - грозната. В манастира идват много млади хора, които протестират и искат само църковен брак. Иначе е сделка, да не говорим, че и договор има вече. Това в не може да бъде семейство - тук вече има материални интереси. Това влияе и на децата им. Агресията при тях е провокирана точно от това - нямат любов и това предизвиква протест срещу всичко и всички.
-Как да отвръщаме на враговете?
- Ние сме благодарни на хората, които ни правят добро, и така те изпълняват евангелската заповед за любов към нас. А враговете ни са тези, с които не случайно се срещаме по пътя - те са наши учители. Затова трябва да ги обичаме повече.
-Как да се борим със злото?
- Тактиката срещу злото, е да се борим с лошотията вътре в нас, така ще обезсилим неговата власт над нас. За целта трябва да станем войни на духа и да отидем на най-тежката война, при която врагът е невидим. Ако не се борим със злото в нас, ние го поощряваме, и ставаме негови слуги. Днес мнозина споделят, че чувстват страх от неизвестното, но този страх е временен, защото той касае временния ни живот, а Господ ни обещава вечен живот.
Интервю на Драгомира ИВАНОВА