nabore.bg

В състояние на опиянение истината е отстъпила място на вярата

„Хвърковатата чета на Бенковски”, худ. Петър Морозов

За разбунените райони Захарий Стоянов свидетелства: "През цялата зима 1875-76 г. едва ли могат да се наброят до десетитина сватби, станали между българи." Населението е толкова увлечено в подготовката на въстанието, че изоставя и най-важните мирни дейности!

Обичайните ритуали са подчинени на очакваното събитие. Романният герой чорбаджи Марко дава безвъзмездно черешата си за дуло на топчето. В реалния живот, както пишат очевидци, по-богати българи са имали за чест да купят револвер или бинокъл за войводите.

Апостолите, подбудители и организатори на въстанието, са очаквани като месии. Идването им е подготвено от техния предтеча, върховният апостол Васил Левски с изградените в цялата страна комитети. Не неколцина буйни младежи, а народът е, който вече няма търпение.

В очакване на чудото

От апостолите народът очаква онова, което е готов да чуе. А то не винаги отговаря на действителността. Биографът на въстанието Захарий Стоянов го пише черно на бяло: "Населението мислеше, че апостолите не са тръгнали само по себе си, че ги е проводила някоя царщина, например Русия, Сърбия или Румъния. По тая причина мнозина от тях не намираха за нужно да се обясняват пред простолюдието; защото ако кажеше човек истината, то щеше да изгуби мисията му пред очите на масата."

Всички изследователи на събитията подчертават известна театралност в отношенията между апостолите и населението. Публиката иска да види българска войска и български офицер в цялото им великолепие и така се представя Хвърковатата чета и войводата Георги Бенковски.

 „Първата жертва на въстанието беше оплакана така: "Мъжо! Мил мъжо! Стопанино! Дали воловце си нямаше? За какво беше петимен на къщата си, та отиде да се биеш с турци и черкези? Пусто останало и българското царство!"

Иван Хаджийски, "Априлското въстание и дребния собственик”

Апостолите трябва да поддържат огъня на въодушевлението с всички средства. Целта оправдава и не дотам почтените. Свидетелят Отон Иванов от Пловдив: "Бенковски изискваше от другите апостоли да му пишат по две писма, гудени в един плик. В едното писмо, написано на синкава книга, да се пише същинското положение на приготовленията, а в другото, написано на бяла книга, да се пише, че приготовленията в техните окръзи са най-успешни. При получаването на пакетите от другите апостоли той нарочно диреше случай да ги отвори пред някои по-видни съзаклятници, пред които измъкваше из плика само бялото писмо и като пред доверени лица четеше с глас и почваше да кастри..."

Сред поборниците има и трезви гласове. Иван Арабаджията казва на Захарий: "Слушам, че вие апостолите сте говорили по селата, че сте проводени от руския цар, казвали сте, че Сърбия и Румъния щели да ни изпратят по няколко топове щом сме се дигнели на възстание. Това според мен не е честно; няма успех там, където има лъжа, употребена с каквато и да е цел; развращава се населението като слуша, че други ще се грижат за неговите съдбини, малко надежда ще захване то да възлага на собствените свои мишци."

Когато след Освобождението Захарий Стоянов събира материал за "Записките", Иван Арабаджията отказва разговор с него.

За вярата не са нужни логични доказателства. Хората сами си намират, каквито им е угодно.

Тогава широко разпространени са пророчествата на някой си отшелник Мартин Задека, умрял на 106 години през 1769-та. За съдбата на Турция той предрекъл: "Константинопол ще бъде взет от християните без най-малко кръвопролитие. Вътрешните метежи, междуособици и непрекъснати безпокойства накрая ще разорят Турската държава; глад и мор ще завършат всички бедствия; те (турците - б. ред.) от само себе си ще погинат по най-жалък начин."

Подобни предсказания разпространява и отец Матей Преображенски-Миткалото в негови книжки, които той нарича "проповедки". Видение на монах от манастира в Кукуш през 1840 г. е наречено "Сказание за трите църкви, летящи по въздуха". Трите църкви излитат последователно от Санкт Петербург (уточнено е: "руският престолен град") и падат в Цариград. Подир тях същият път минава и една икона Исусова. "А под иконата имало две птици двуглавни, каквито ги имат русите на герба си. А иконата на техните глави седяла. И паднала в Цариград."

Друго пророчество в романа "Под игото":

"Скоро там се източиха няколко редове от черковни букви и арабски цифри, правилно размесени в следующия вид:

Т (=300) У (=400) Р (=100) Ц (=900) I (=10) А (=1)

К (=20) Е (=5)

П (=80) А (=1) Д (=4) Н (=50) Е (=5)

Тия черковни слова, четени като букви, казваха: ТУРЦIА КЕ ПАДНЕ; броени и събрани като цифри, изкарваха съдбоносната година 1876!"

Иван Вазов добавя от себе си: "Такива явления новите хора ги наричат "каприз на случая"; старите ги наричат "орисия". Тъй предразсъдъкът обяснява, когато разсъдъкът се отказва..."

Райна Княгиня, ушила знамето на панагюрските въстаници

Извънредно популярен е и митът за Дядо Иван, който щял да освободи България. Този мит се ражда след разгрома на татарите в Казан и Астрахан от цар Иван IV Василиевич, известен още като Иван Грозни (1533-1584). Тогава към титлите му се добавя и "княз на българите". Имало се е предвид старата Волгокамска България, но поробените българи на Балканите разбират друго.

В тритомната "История на Априлското въстание" (1907 г.) Димитър Страшимиров проследява как в писма между българи се съобщава за някакъв Таен централен комитет в Румъния. Това не е Гюргевският комитет, обявил Априлското въстание, а пропаганден трик на румънски патриоти, с който Турция се предупреждава да не се меси в румънските дела. Този комитет въобще няма програма за действие. Нещо повече - той е против въоръжените акции и особено против влизането на чети в България. Обаче българското население прави точно противната връзка - има таен комитет и той праща четите.

Найден Дринов разказва как зимата преди въстанието между панагюрци се говорело за някакви изпратени от Влашко в Цариград хора, които да подпалят военни складове. Своевременно от Сърбия и Румъния щели да нахлуят български чети.

„Като народа бяха опиянени и ония, които го водеха. Те не бяха повече от него господари на разсъдъка си. Те вярваха в своя подвиг и дадоха на мечтата си всичката мощ и енергия на душата си и после, когато дойде катастрофата - живота си.

Нека с признателност се поклоним пред гробовете им.”

Костантин Величков, "В тъмница и други спомени”

По същото време апостолите пуснали лъжливия слух, че през пролетта турците ще нападнат българите, за да ги изколят до един. "Нищо по-гениално не можеше да се измисли в случая, което да накара всекиго да се хване за ножа и пушката, за да брани себе си, дом и челяд" - Иван Хаджийски.

От "осанна" до "разпни го"

Вярата, която не почива на доказателства, бързо може да бъде обърната. Едва що избухнало въстанието, копривщенските водачи са затворени от местните чорбаджии, та става нужда дружината на Павел Бобеков от Панагюрище да ги освобождава.

Българинът още няма оформено национално съзнание, обаче има своето "малко отечество" - дом, семейство, селище, род. Затова Бенковски заповядва палене на къщи и плевни. Да се знае, че път назад няма.

Още в първите дни става ясно, че въстанието е вдигнато предимно на гол ентусиазъм. Топчията Стоил Финджеков от Панагюрище си спомня как "на топа скъса се една халка - половината удари в земята, а половината фърчеше въз небето като гарга."

Отрезвяването бързо преминава в отчаяние. За това спомага и природата - из тия дни на пролетта падат буйни дъждове и сняг. Барутът на въстаниците става на каша. Този каприз на природата също се приема като зла поличба!

Българите се озлобяват помежду си. В дневника на Христо Пулеков от Копривщица четем:

"1876. Април 30. Повечето членове от комитета побягнаха. Сутрена останалите веке бяха ся смирили като овчици. Ний чакахми тоя ден смъртта или спасението си. Пришълцити селаче като не смееха да пуснат добичетата си на паша от башибозуцити, спустиха ся из Копривщица да пленят, гдето имаше сено. Покрай това одързостиха ся да грабят жито, после и покъщнина по къщята. Най-после като почнаха копривщене да им се карат и мъмрят, а тии са възбуниха и викаха: Грабайте Копривщица, та палете къщити! Както сми ний станали, и тии така да станат! Тия синковци решително ся сговориха да опленят селото, да си натоварят колата, па да запалят къщити и да излязат да ищят помилувание от турцити, като кажат, че Копривщица ги излъгала и тии си отвърнали за измамата..."

Отаналото е известно. Априлското въстание приближи Освобождението и създаването на Третата българска държава.

От сегашна гледна точка въстанието има ключово значение за разгадаване на нашата национална идентичност. В него открито се проявяват чертите на българския характер - и светли и героични, и не дотам похвални. Трябва да ги изучаваме и знаем, защото ги носим и проявяваме и днес.

С този характер ще съжителстваме с други народи в общия европейски дом.

Румян СЛАВОВ

Димитър ФРОЛОШКИ

(Съкратен и доработен вариант на проучване за сп. „Усури”, бр.4, 2005 г.)