Архивите са живи
- search
- Всички
Априлското въстание срещу османското присъствие (първа част)
Замогнали се български селища търсят признание като европейски
„Събранието на Оборище”, худ. Димитър Гюдженов
Априлското въстание все още не е докрай обяснено. Най-изразително си остава определението на Иван Вазов, нарекъл "Пиянство на един народ" глава в романа "Под игото".
Но каква е причината за това опиянение? Какви външни и вътрешни обстоятелства повлияват едновременно на хиляди хора, та внезапно да опуснат емоциите да надвият разума?
Преписване или пренаписване на историята
Според учебникарската история въстания и революции избухват, когато положението на населението стане нетърпимо. Обаче ето какво си спомня Найден Дринов от Панагюрище:
"До въстанието в 1876 г. панагюрското население в материално положение стоеше повече от добре. На всеки панагюрец, когато щеше да пътува по работата си вън от града, беше като обязаност да язди добър, натруфен кон и добре въоръжен, със салтанатски прибори, така щото където (панагюрци - б. ред.) преминуваха, все бяха отбелязвани като сербез и свободни хора."
„За няколко деня, тайно и полека
народът порасте на няколко века.”
Иван Вазов, "Каблешков"
В едно писмо бащата на Любен Каравелов, едър прекупвач на добитък, съобщава: "Додохме си в Копривщица с торби пари."
А въстанието избухва именно в Копривщица, негова столица е тъкмо Панагюрище. В тези селища, както и в Тетевен, Калофер и другаде турчин не е имал право да минава на кон! Какво тогава да разбираме под "нетърпимо"?
Нетърпимо е било положението на българите в други региони, например в Старозагорско, където българските села са били обкръжени и притиснати от турски. Тук обяснимо избухва въстание предната (1875-та) година.
Върху един от многото парадокси на онази епоха разсъждава Иван Хаджийски "Априлското въстание и дребния собственик" (1940 г.)
„Първата пушка”, худ. Веселин Стайков
По време на Кримската война (1856 г.) капитан (защото е на руска служба) дядо Никола е проводен с пари на руското разузнаване да разбуни населението в Габрово. Не да го вдигне на масово въоръжено въстание, а само да протестира срещу неприлагането на султанските фермани, с които на българския народ са дадени някои силно ограничени права.
„Появиха се и поличби. В Белизненската махала една крава беше родила теле с две глави. Една вечер месецът, както беше се издигнал бял и чист, изведнъж потъмня и стана червен като кръв.”
Йордан Йовков, "Юнашки глави"
Четата на капитан дядо Никола е подгонена не от башибозуци и низами, а от габровци, проводени от чорбаджи Христо Дюстабанов. Двайсет години по-късно неговият син Цанко Хр. Дюстабанов извежда в Габровския балкан чета от 400 души.
Какво е станало между тези години?
Настъпил е краят на Възраждането. Средният българин е икономически стабилен като земеделец, търговец или занаятчия, просветен за времето си, постигнал е религиозна свобода (Екзархия от 1870 г.), подкрепя училища, читалища и самодейни театри, издаването на книги и вестници.
В резултат има и повишено самочувствие. В Пловдив книжовникът Йоаким Груев ходи важно, облечен алафранга и пушейки цигаре, следван от турско заптие, което му носи чантата с книги и ръкописи.
Но на това самочувствие липсва най-важното удовлетворение - национална държава. Краят на Възраждането е увенчан от Априлското въстание, на чието знаме е извезано: "Свобода или смърт". Път от другаде няма.
Държавата легитимира нацията
Замогването на отделни български региони става след като Гърция и Сърбия се обособяват като самостоятелни държави, а суровинните източници на империята са стеснени от действията на французите в Северна Африка и на англичаните в Близкия изток. Отведнъж пораства значението на българските земеделци, занаятчии и търговци, чиито стоки се продават от Кайро до Виена.
И всички народи по тия земи, включително турците, разбират колко несравнимо българинът превъзхожда своя поробител!
Синовете на богатите търговци и манифактуристи, пратени да учат в чужбина, се връщат с идеите на френските, италианските и руските революционери. В Европа, както и в далечната Латинска Америка през първата половина на ХIХ век е преминала вълната на националните революции, в резултат на която са се родили много нови държави.
Съседите гърци и сърби са отмахнали турското иго. Заразата на национализма се носи във въздуха! (Така се и изразява един от Вазовите герои в "Чичовци": "Въздухът трепери!")
"Епохата е само ентусиазъм и сляпа вяра, и нищо повече."
Димитър Страшимиров, "История на Априлското въстание"
В българското общество се формира икономически, културен и политически елит. Той обаче няма какво да управлява, защото няма национална държава.
Загиналият сливенски войвода Иларион Драгостинов, описан от Захарий Стоянов, "говореше и пишеше на всички европейски езици". Но какъв просперитет е могъл да има във феодалната империя? Трябвало е да си го отвоюва с оръжие.
Според днешните схващания нацията е сложна етносоциална общност, която възниква в прехода от феодализъм към капитализъм. Укрепва на основата на политическата централизация и капиталистическия пазар. Характеризира се с единство на територията, икономическите връзки, на литературния език, етническите особености на културата и психиката.
Какво от тази характеристика липсва на българите към 1876 г.? Преди всичко единство на територията, т. е. собствена държава.
Към 1876 г. българинът иска да се легитимира като европеец! Иска уважение, равностойно на умствените и практическите му възможности. Интересен момент е, че за разлика от Европа формирането на българската нация значително изпреварва възстановяването на държавата.
Султанският ферман от 1870 г. признава влияние на Българската Екзархия върху всички територии, населени с етнически българи. Остава върху им да се нанесат границите на българската държава. Това е националният идеал през следващите десетилетия, за съжаление останал непостигнат въпреки многобройните жертви във въстания и войни.
(Следва)
Румян СЛАВОВ
Димитър ФРОЛОШКИ